Писмо от Западен Бенгал

Day 3,672, 00:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Здравей, друже.

Отдавна не съм ти писал, та реших да драсна няколко реда. Ще ти спестя общите приказки – чувствам се добре, продължавам да бъда влюбен в живота, а съдбата неуморно ме среща с прекрасни хора. Освен това съм в перманентна нирвана, брат. НИР-ВА-НААА! 😃

Но на фронта в Западен Бенгал нещата не изглеждат оптимистични. Едвам успяхме да затворим битката. Сигурно ще ме попиташ защо е било трудно. Как да ти кажа, друже?! Причината май е в материала.

В човешкия материал.

Злобен и едноклетъчен човешки материал. Той, материалът, не се интересува от държавна стратегия, не му пука за битките, не се впечатлява и от усилията на другите, които правят невъзможното, за да му гарантират развитие и печалба.

Примерите са много. Не е необходимо да казвам имена. А и аз не се чувствам комфортно в ролята на морален съдник.

Не знам дали са мултаци, които търсят начин да осребрят притежаваното от тях и да го пратят към кораба майка. Не знам и дали са полуживи двукликъри, които просто са открили своя звезден момент. Не ме и интересува.

Но е изключително тъпо да си мислиш, че някой друг трябва да пази стената, докато ти правиш патриотичните си медали. И ги правиш толкова неразумно, че непрекъснато обръщаш делението между синьото и червенето. Така не цакаш само човека от другата страна, който е изпълнил заповедите на държавата, така ти цакаш цялата общност.

Тази вечер се заядох с двама-трима, които невъзмутимо обръщаха стената. От това не ми стана по-добре, знаеш че не се интересувам от медали – имам ги всичките. Едва ли и те успяха да ме разберат. За тях беше важно да покажат сила, да изригнат, да мятат бомби и да демонстрират възможности.

Няколко човека се свързаха с мен. Валка, от грешната страна си – продължавай да биеш само за Индия. Кръстев, бавиш битката, заеби ги тия. Ще вземе да не мине въстанието, което съм вдигнал, бе, човек. Това са само част от нещата, които прочетох.

Тъпо, нали?!

Но нека все пак кажа и нещо положително. Макар да съм двукликър има и хора, готови да пренебрегнат личната облага и да помагат за изпълнението на държавните приоритети. На няколко пъти засичам DukeDeWolf, който държи до последно стената в индийските въстания. Тази сутрин пък ми писа Alex Zvezdev. Каза ми, че държавата явно е пред разпад, но е готов да налее всичко, с което разполага за Индия, че да мине въстанието. А конкретно в тази битка стената в Д3 бе обърната от kirilmav - без него въстанието можеше и да не мине.

Явно са останали и нормални хора, друже. Хора,които все още играят като отбор. Мъже. И явно те са малцинство.

Всъщност защо ти разказвам всичко това?! За да ти кажа, че има сериозен проблем. Ако не го решим – на всички ще ни е кофти. Независимо дали сме млади играчи, дърти вампири, мултаци или обикновени глупаци.

Големият въпрос е: Докога шепа тарикати ще се възползват от труда и ресурсите на всички нас?

Ама някой разполагал с 1 млрд. в бомби. Лошо няма. Използвай ги разумно, а не така че другите да компенсират щетата ти, за да можеш да си въртиш дребната далавера. Ама друг мултак имал 200 вафли, които трябва да направи във валута и да ги прати на създателя си. Лошо няма. Превърни тези 200 вафли във валута, но така че другите да не губят своите вафли.

Просто е, нали?!?

Именно егоистичното поведение на някои от играчите тук, отказа други от играта. Загуби се чувството за общност – сплотени, с общи цели и взаимно уважение. Май това е причината и аз да съм двуклик.

Пак се разписах много, друже, и стана дълго това писмо. Толкова от мен.

Поздрави,
В.К.

ПП: Сега се впускам в живия живот. Намирам се някъде на запад от Тирана и се готвя за седмия си полет със Спартан-а на българските ВВС. Щастлив съм, че за разлика от Западен Бенгал, в реалния живот открих хора с достойнство и чест, които следват неотлъчно интересите на българската държава.