Join the new world

Петък е, събуждам се в 1😇0, измивам си зъбите след 15 минутно търкаляне в леглото и в 10:55 излизам с кучето. Разхождаме се 30 минути, след това го прибирам, измивам му лапите и се радвам колко съм продуктивен днес. Така е, когато си в лятна ваканция. Обаче хората, с които ще ви запозная днес, не са във ваканция. До 11:50, когато започнах да ги интервюирам, те вече са станали с кокошките, разходили са се с малкия, разпределили са задачките за деня, изпълнили са си виртуалните задължения и изпушили някой друг фас. И едва ли се тупат в гърдите, че са продуктивни. Но аз съм зодия риби, простено ми е.

Д - Диян
И - Иси
Как се казвате, от къде сте и с какво се занимавате?

Д: Здравейте, казвам се Диян (но след толкова години с този ник вече и на Рока се обръщам) на 28-29 години (зависи в какво настроение съм 🙂 ) от Ямбол и съм обикновен работник.
И: Добър ден. Казвам се Искра, живуща в момента в Ямбол. Жена за възрастта не се пита 🙂 и в момента съм помощник-готвач.


От кога играете и кой кого зариби?

Д: Играя от 6 години и аз съм "виновника" Иси да се регистрира. А иначе кой кого зариби - не е ясно, тъй като просто в един момент Иси търсеше втора игра, която да играе и погледна в моя списък (по това време бяха доста игри - мисля, че бяха някъде около 15-20 профила в различни игри и сървъри).

И: Започнах преди 5 години и малко. Докато търсех нова игра, видях в на Дидо игрите и си избрах една - оказа се eRepublik.


eRepublik внася вкъщи повече разбирателство или спорове? (имате ли си някой емблематичен семеен скандал заради играта? )

Д: Чак спорове - не, но внасял е и напрежение, особено ако се наложи да стана посред нощите или остана до по-късно за да следя даден рунд, в който съм искал медала или съм бил негов временен притежател. Все пак на никой не му е приятно да чуе аларма в 3 сутринта примерно
И: До скандали не се е стигало. Отдавна сме се разбрали, че колкото и да ни е "краста" една игра, не си заслужава караницата (особено като се има предвид, че на други онлайн игри нерядко сме в различни отбори, които често са и враждуващи.

Има ли хора в играта, с които бихте излезли да изпиете по едно? Имали ли сте си подобни срещи вече?

Д и И: Имало е макар и само с един човек свързан с играта - disound, но това се дължи най-вече на това че сме градски 🙂 Иначе много са - ще видим кога ще се освободим и ще отидем и ние на някоя сбирка на играчите.
Д: А и най-после ще си махна "големия" дълг към NoLimit - 1 бира заради загуба на бас.

Играете от повече от 5 години и двамата. Съжалявате ли, че инвестирахте толкова време в играта и ако да, в какво друго бихте го вложили?

Д и И: Не съжаляваме. За нас това е един начин за разтоварване след/преди работния ден. Иначе сигурно ако се замисли човек все ще намери и по-приятни неща за вършене 🙂.
Д: Но колкото и да съжалява, трябва да се учим да не гледаме назад, а да подреждаме така нещата си, че релаксът извън работната среда да е възможно най-пълен - кога чрез играта, кога чрез някаква друга дейност.
И: Понякога самото разнообразяване на свободното време в реалния живот ни позволява да останем още ден, седмица или месец в играта без да казваме "КРАЙ, до тук бях с играта".
Д: А такива моменти са не един или два.

Диян е посланик в еЮжна Корея и консул в eИндонезия, eПакистан, eСингапур, eТайланд и eСеверна Корея. Иси е посланик в еЯпония и консул в eМалайзия, eФилипини, eТайван, eКитай и eНова Зеландия.
Какви езици знаете и съответно ползвате, за да комуникирате с тези хора?

Д и И: Разчитаме единствено на английския, макар че в разговорна форма и двамата знаем как да си изкараме боя на още няколко езика, но не бихме казали, че ги владеем достатъчно, че да ги ползваме за комуникация.
Д: Проблема с който се сблъскваме основно при комуникацията е реално недостатъчно високото ниво на писмен английски, както от наша страна, така и от страна на хората, с които разговаряме. Но това е нормално - повечето хора в която и да е от тези страни са от една и съща държава в реалния език и използват родния си език за комуникация помежду си.
И: При мен комуникацията може и да мине някъде и на български от моя страна и сърбохърватски от отсрещната страна. Тогава особено важно е да се придържаш максимално близо до книжовния си език, че когато се вкарат и думи от жаргона на дадената страна, вече става тотално объркване и се почва едно: "Какво каза?", "Би ли повторил отново/на английски, ако обичаш?" и тем подобни езикови неразбирателства.
Д: За разлика от Иси, на мен ми се налага изцяло комуникацията да е на английски, макар с "тайландците" да работим и по българо-сръбската езикова линия понякога. Колкото и да е странно (за мен най-вече), на мен ми е било винаги по-лесно да разчета нещо написано на руски или сръбски примерно, отколкото събеседникът да ме разбере на български (винаги има и изключения, разбира се). Но определено всички в региона предпочитат да комуникират с нас предимно на английски.

Сега няколко къси паса. Котки или кучета?
Д: Кучета
И: Котки


Любима книга

Д: Много са и обикновено са поредици - "Сигма форс", "Хари Бош", "В смъртта" от крими прозата и "Колелото на времето","Малазан", "Песен за огън и лед" и доста други от фентъзи и sci-fi жарна (ако щеш вярвай, много от любимите ми поредици изскочиха от акъла ми, като ми зададе въпроса)
И: Нямам такава - никога не ми е било някаква мания четенето като при Дидо, но грабне ли ме някоя книга си я довършвам.

Любим филм/сериал

Д: Нямам любим, но предпочитам крими поредиците.
И: Тука е една от допирните ни точки(поне за дистанционното няма караници).
Д: Няма защото обикновено сме на детските канали и едва след 19-20 часа ние избираме какво да се гледа)
Д и И: 10 минути за цигарена пауза
______________________________________________________________________________

Кое е по-трудно - да бъдете посланици за 12 страни или родители?

Д и И: Определено е по-трудно да сме родители, отколкото посланици в 12 страни.


Какво могат да научат българските играчи от чуждестранните?

Д и И: Може би да сме по-задружни. Това най-отчетливо си личи в малките страни. В повечето от тези страни разногласията се решават много бързо и почти не се забелязват сътресения в тях.

______________________________________________________________________________
Лъжа е, ако кажа, че нямах повече въпроси за тях, но времето притисна и двете страни, затова реших да приключим с интервюто. Помолих ги за снимки. Поотделно, заедно, с детето - каквито и да бъдат. След известно време получавам този отговор.

Д: Трудно - Иси не обича да се снима и каза, че снимки не дава, само на живо, за да е изненадата пълна 🙂А аз ще се съобразя с нейното желание и тъй като не върви само единия, ще оставя варианта без снимка.

Аз: Напълно разбирам. Няма проблем. В такъв случай утре публикувам.

Д: Ок. Ако щеш вярвай, с нея се запознах без да видя преди това нито една нейна снимка. Един ден грабнах сака, хванах автобуса от Ямбол до Павликени и се видяхме и така 6 месеца по-късно си я взех в Ямбол. И пак покрай една онлайн игра.


Благодаря на младото семейство за интервюто. Те бяха страхотни. Желая им още много любов и най-вече здраве.

Сега вече е 00:10. Сипвам си чаша вино и ви казвам наздраве!
И лека нощ!