На гости на третата планета

Day 3,545, 11:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Maggy Vasileva

Здравейте еБългари.

Аутизмът е нещо "ново" за България - започна да му се обръща внимание сравнително скоро. Но истината е, че аутисти има дори и сред нашите баби и дядовци. Все повече деца, обаче, се раждат с това състояние. Да - именно - състояние - по този начин го определя науката, а не като заболяване. И - да - раждат се по този начин. Може би средата може да повлияе доколко ще се развие то, но то си е там от самото раждане. Абсолютен мит е, че ваксините имат каквато и да е връзка с него.

Може би сте чували какво представлява то, може би дори сте виждали деца-аутисти на живо. Бих искала да ви разкажа как се чувства един аутист и да дам някои отговори защо се държи така.

Първо - колкото аутиста има, толкова и разновидности на състоянието съществуват. Някои са "дълбоки", а други имат синдром на Аспергер (или така нареченият високофункционален аутизъм). Като цяло аспитата говорят, завършват гимназия, част от тях успешно си намират работа, докато за "дълбоките" аутисти това е почти утопия.

Основната разлика във възприемането на света, когато си аутист в сравнение с нормотипичните хора, е че 1. има проблем с филтрирането на информацията - всичко изглежда еднакво важно, в еднаква степен изискващо реакция - например котката, която точно сега има нужда да бъде погалена и любимият човек, който точно сега има нужда да си поговори с теб; 2. сетивата са изострени; или може би връзката между сетивния орган и мозъка е по-дълбока - не знам; но резултатът е, че информацията постъпва в мозъка увеличена до невъзможност - капката вода се чува като водопад, толкова хубавият нов парфюм на приятелката за всички останали е ок, дори прекрасен, но може да причини гадене у аутиста, защото той/тя го възприема в пъти по-силно и т.п. и т.п.

Емпатията и нежеланието за говорене... Мит е, че аутистите не могат да съчувстват - точно обратното - те разпознават какво изпитва човекът отсреща много по-лесно и по-добре в сравнение с нормотипичните. Точно заради това и разговорите между аутисти са сведени до минимум - те нямат нужда да обясняват, защото се усещат. И очакват и те да бъдат разбирани също толкова лесно и дълбоко. Осъзнаването на факта, че "повечето хора не са като мен" и "налага се да обяснявам на глас, защото иначе няма да ме разберат" отнема години и най-често се случва по време на пубертета. Те често изглеждат, сякаш живеят в свой собствен свят, но истината е че те са точно тук и сега, в нашия свят.

Могат ли да се развият достатъчно добре, за да се впишат в обществото?
Високофункционалните - еднозначно да. След 25-тата година няма да разпознаете на улицата или в магазина кой е аспергер и кой нормотипичен - всички ще се държат еднакво и адекватно.

Трябва ли да им се помогне да развият потенциала си?
Еднозначно - да. По същата причина, поради която всяко училище следва да има рампи и асансьори и по същата причина, поради която следва да окуражаваме чужденците, живеещи в страната ни при всеки опит да говорят български. Защото това е единственият начин тези хора да бъдат равностойни членове на обществото, да дадат всичко, на което са способни и да се радват на живота си.