(ДК) Български традиции и обичаи- Илинден

Day 3,530, 14:31 Published in Republic of Macedonia (FYROM) Bulgaria by Andromeda 11
Здравейте приятели! 🙂

Днес (вече вчера, за което моля да ме извините) е Илинден. Най-големия празник по средата на лятото в разгара на жътвата и вършитбата.
Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия.
Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина.
За разлика от всички други светци, неговият земен живот завършва не със смърт, а с възнесение на небето в огнена колесница, теглена от четири огнени коня.



Народа го нарича Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.

Преданията разказват, че св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, които се превръщат в гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.

Традицита повелява на този ден да не се работи и да се принася голямо мъжко животно (вол, теле или овен) в жертва на светеца. Прави се курбан извън селото и се гощават всички за здраве и да се омилостиви светеца за да предпази селището от наводнения и градушки.
Когато годината е сушава на този ден се прави молебен за дъжд.
Ако се случи на Илинден да гърми орехите и лещниците ще останат сухи и празни, овошките ще загинат и само виното ще бъде добро.
На този ден не се влиза в морето и в реките, защото морето си взема жертви като курбан.
На Илинден времето се обръща- излизат есенните ветрове и мъртвите вълнения в морето.
Друго поверие казва, че по това какъв човек ще влезе първи в къщата се гадае каква ще е годината. Ако е здрав и добър човек- годината ще е добра, ако е лош или болен годината ще е лоша.

Професионален празник днес имат хлебари, кожари, кожухари, пожарникари, керемидари и самарджии защото светеца е техен покровител.

За България този ден има и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г., но за това ще говорим друг път. 🙂

Много български църкви носят името на Светеца.
Искам да ви разкажа за една малка църква, носеща името ”Св. пророк Илия” в Княжево. Това не е голяма и бляскава цъква като доста от другите софийски храмове, но има интересна история. Самото й построяване само 10 години след освобождението в ония бедни и гладни години е голямо постижение.


църквата

След освобождението на България от турско робство там имало малко селище състоящо се от три махали със собственост под мохамеданска управа, наречено Бали ефенди. Селото носело името на Бали ефенди-член на влиятелния ислямския халветийски орден, от който произлезли много султани. Духовникът бил привърженик на ислямското мистично учение суфизъм и бил известен с толерантността си към всички религии. След смъртта си поделил всичките си имоти по равно между християни и мюсюлмани.

Обикаляйки околностите на София, младия княз Александър Батенберг бил привлечен в местността от чистия въздух и минералната вода.Той решил там да си направи резиденция. Така селото от Бали ефенди става Княжево в чест на княза, който често е бил гост там. Тогава се взема решение за строителството на черквата и на пощата. Проекта на новата черква бил одобрен, когато трагичните събития от август 1886 г. променят из основи житейската съдба на княза. Идва превратът, контрапревратът, абдикацията... Идва времето на Стефан Стамболов.
Така или иначе строежа продължава и точно на Илинден - 20 юли 1893г. завършената сграда на църквата била осветена от Софийския митрополит Партений. Тържеството било почетено от Стефан Стамболов, Константин Стоилов и тогавашния софийски кмет Димитър Петков.
Доста по-късно художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов са изписали стените на храма.

Какво отличава тази малка тогава селска а сега квартална църква от всички останали, ще попитате вероятно.

Отличава я това, че в църковния двор и днес стои още една малка сграда- гробницата на Бали ефенди и така в един двор съжителстват християнски храм и мюсюлмански гроб.


гробницата

Това е единственият у нас православен храм, в чийто двор е запазен завареният тук мюсюлмански гроб, при това му е отделено специално място. Това говори не само за верската търпимост на българите, но и за благодарността, която княжевци някога са умеели така добре да изразят.


църквата и гробницата

Благодаря ви за вниманието.🙂




Ани - посланик на еБългария в еМакедония