Танцът - Честит Празник
Sollam
🙂
Преди много, много години, (най-вероятно толкова, колкото едва ли бихте могли да предположите), навърших заветните 4-ри. За времето си това бе една наистина доста солидна възраст. Възраст, която днес свързвам с първия букет красиви спомени и уханието от него в съзнанието ми.
Спомням си например вечерите, в които дядо ми четеше книга на баба ми. Спомням си пламъка на газената лампа. Спомням си сълзите в очите й и мъката оставили в мен, която и до ден-днешен мъждука. Спомням си, че тогава не разбирах, защо баба ми плаче и че единственото, което исках бе да й помогна, но не знаех как.
- Много е красиво, баба. Затова плача.
В онези години и за тогавашните ми познания, понятието красота бе свързано с любовта между баба ми и дядо ми. И ако за някои тяхната любов би могла да се нарече отчасти „косвена“, то тя в никакъв случай не бе нито отнесена, нито непостоянна или небрежна. Тяхната любов бе по-скоро тиха, мирна и някак чисто човешка, но тоооолкова дълбока. Бих казал, дори по-дълбока от корените на старата слива в двора, която дядо наесен извади.
Често красотата се лееше и от песните, които привечер баба ми пееше с комшийките на пейката пред къщата. Друг път я срещах в ръченица й и тогава, макар и за кратко красотата беше толкова игриво красива.
- Досущ като при буквите, баба. Виж ги хванати за ръце. И всяка групичка е танцуваща дума. Тук по пет, тук по две. Има си и баш танцьори…
По-късно баба ми обясни, че имало и тъжни хорА с тъжни букви, но това не означавало, че хорАта или книгите, в които танцували не били красиви.
Това разбира се веднага ме наведе на мисълта, че за бабиния плач виновна бе оная тъжна танцувална книга със странната и трудна за изговаряне буква „ю“, която с най-голямото си нахалство се бе хванала на едно хоро двата пъти – „Тютюн“.
В този миг се зарекох, че един ден, когато най-накрая порасна и се науча да чета гладко, ще й прочета най-смешната книга на света. Ама такава, че с глас да се смее.
Предполагам вече сте се досетили, че баба ми беше неграмотна жена. Още на 6 годишна възраст била изпратена да чиракува при някакви местни чорбаджии, за да помага на семейството си. Чувал съм какви ли не тъжни истории за този й период от сестра й и брат й, но по-важното в случая бе, че преживяното не й попречи да плаче на „Тютюн“, нито пък неграмотността й да ме води за ръка до библиотеката.
За мое огромно съжаление, една немалка част от приказките спящи из рафтовете вече ми беше разказвала, та все избирахме онези, за които не беше чувала – арабски, руски, любимите й на Джани Родари и по няколко пъти приказката за „Дивите лебеди“.
Тя разбира се не знаеше, нито имаше понятие що е то фентъзи или фантастика, а и със сигурност животът не я беше сблъсквал с жанрове от подобно естество. Може би точно по тази причина, когато един ден това се случи, се оказа някак леко неподготвена за бъдещето. Баба ми определено не се влюби в Ян Бибиян, но за моя радост Фют определено й хареса. И макар често да ме наричаше „Фюти“, при това по обясними причини, така и не я видях да се смее с глас.
Аз разбира се, не се отказах да търся. Не съм сигурен, дали тогава вярвах в класиката и дали надушвах или просто нанюхвах върховния момент на блаженство, скрил се зад ъгъла на поредния рафт, но няколко дни по-късно вече й четях „Хитър Петър“, а баба ми се смееше с глас. При това така, че чак съседката се провикна през дувара, питайки, с кво съм съ намацал тоз път.
( За сведение на незнаещите, години по рано съм бил паднал в помийната яма в двора й и добре, че ме е видяла, та ме измъкнала преди да се удавя. И това повтаряно през целия ми съзнателен живот, та чак до края. Лека й пръст!
Друг е въпросът, що таз яма не е имала някое друго дрЪво отгоре, белким ми сецне порива дъ съ гмурна волно и с отскок, но…
Явно от тогава мразя всякакви супи, (особено топчести), буламачи, фрикасета, нишестета, пишман сосове и удавени в тях мезета.)
Днес, години по-късно все още вярвам, че Хитър Петър и Настрадин Ходжа продължават да се надхитрят из рафтовете на познанието. Най-вероятно помъдрели, но не и овехтели.
Със сигурност далеч от „опасния чар“ на съвремието, в което по-голямата част от подрастващите свързват понятието „библиотека“ по-скоро с нещо таблетновиртуално или смартфонанално, а аромата от книги с праха по тях, като абстрактен сюрреализъм с незнайно откъде полепнала дебела импресия.
Склонен съм дори да се обзаложа, че някогашния биг хорор на баба ми „Конникът без глава“, днес бива четен по-скоро като приказка за лека нощ, ако въобще, а „прозорецът й към света“ - „Капитани на фрегати“, граничи с праисторическото издание на „World of Warships„ с липсваща график карта и умопомрачително „рийд мор“, което всъщност никой и „литъл бит“ не би прочел. Най-вероятно знаейки, че някой от играчите ще му го разкаже на… кратко.
Остава ни надеждата, че животът не е права магистрала и че
„Когато пътят стане непоносимо тежък, ни предстои завоят на радостта!“
Знам, че в еОбществото ни има преподаватели, учители, радетели на писмеността и културата, хора обичащи литературата и книгите, миризмата им, допира с тях…
Нека е Честит Празника ви!
Поклон!!!
Честит Празник, Кака!
🙂
Comments
Честит празник!
Честит...!
Честит празник!
Честит...!
Честит празник!
Честит...!
Честит празник!!!
Честит...!
Честит Празник...
Честит, Рони!
Честит празник
Честит...!
Честит празник
Честит...!
Азбуката е измислена за хора като теб, Сол. За да могат да превръщат буквите в музика за душата. Честит празник, приятелю!
Благодаря, Таблов!🙂
Честит празник!
Докторе, взе ми думите от устата 🙂
Честит празник!
Благодаря! Честит...!
Честит празник!
Честит...!
Такава радост за очите са подобни постове. Никога не съм очаквал, че точно тук ще прочета нещо лично, пропито с толкова чувства. Честит празник!
[removed]
Благодаря! Честит...!
Тук има много хора, които пишат страхотно!
"Aaaaa kakav praznik e dnes???" - реакцията на средностатистическия...
Тъжно, но факт! Честит празник!
Честит празник!
Честит...!
"Със сигурност далеч от „опасния чар“ на съвремието, в което по-голямата част от подрастващите свързват понятието „библиотека“ по-скоро с нещо таблетновиртуално или смартфонанално, а аромата от книги с праха по тях, като абстрактен сюрреализъм с незнайно откъде полепнала дебела импресия.".)))
Благодарско! Честит празник!
И аз Благодаря! Честит...!
Благодаря, Сол! Честит и на теб! 🙂
Ти си знаеш, Сърнелия!🙂 Честит...!
Така ми стопли душата,че нямам думи ! Благодаря и честит празник българи,братя !
И аз ти Благодаря! Честит...!
🙂
🙂🙂
Честит празник на всички ни! Благодаря, Соллам!
И аз ти Благодаря! Честит...!
Благодаря ти, честит празник!
Благодаря и на теб! Честит...!
Бате Соламе, голям си!!! Огромно благодаря. 🙂
Честит празник на всички. 🙂
Ти дърт ли ме нарече, бре?🙂
И аз ти благодаря и Честит...!
Честит празник!
Честит...!
Честит празник на всички!
Гордейте се че сме Бългюри
Честит да ни е и гордостта с него!
Честит празник, Бате 🙂
Честит да е и на теб, мъник!🙂
Честит празник!
Честит, Кораво!🙂
Браво Сол, както винаги виртуозно. Честит празник!