За майката... на Никола Крумов

Day 3,396, 04:38 • Published in Bulgaria Bulgaria • by GubAncho Otroven and Corrupted

Привет 🙂

Денят е един такъв празничен за доста същества, чието име е Мамомамомамомаамоооо, та по този повод ето какво сподели за този празник Никола Крумов (Дюкчо нейде спи и закъснява с обзора 😛 )


За майка ми

Майка ме отгледа сама без един лев чужда помощ. Винаги е била справедлива с шамарите и ритниците. Тя е сурова жена, свикнала здраво да се бори с немотията и безобразията. Беше учителка, а сега пенсионерка. Възпитанието ми протече в няколко крайно обезсърчителни фази, от което всички заключиха, че несъмнено съм роден с половин мозък. Бях дете, което никой не би си пожелал да има – с цигара в уста, айдутин, само диващини в кратуната, крадец на вино, подпалвач на гуми, хулиган, побойник, карах мотора на вуйчо още в четвърти клас... Директорът на селското училище все ми крещеше: „Мъ, кък не е тъ срам, бе... ъ майке ти а учителкъ!?’’ От малко детенце бях титулярът в училище – биех се с всички, пикаех в кофата, в която стоеше гъбата за дъската, дупчех чантите на дечицата с големия пергел (а после ги пълнех с шлюпките от семки изядени през часовете), пиех ракия в голямото междучасие, играех свара... Още от първи клас най-любимо ми беше да помоля учителката да ида по нужда. Развивам противопожарния маркуч и вадя металната макара, а сетне с шут я пускам по стъпалата към първия етаж. Това желязо, братче, подскача и дрънчи по мозайката... цялата сграда кънти ужасно, все едно пада... Търкалям се от смях, а макарата се забива със земетресение в огромното стъкло на столовата. Нямаше оправия с мен. Пораснах – гимназия, войник, студент, бачкатор. Вълнуваха ме само девойки, пиене и метъл. С огромна изненада някои от приятелите ми установиха, че съм сравнително свестен човек. Все пак майка си беше свършила работата. Без нея щях да съм един душевно болен отпадък.
Преди няколко седмици си бях вкъщи за последно. Майка вика, че ще ходи до магазина на центъра за бира и някои други продукти нужни за вечерта (между другото тя е мега банкетаджийка). Нашето село е почти поравно българи и цигани. Решавам тайно да я проследя, да видя дали някой ще ѝ прави проблеми. На три маси пред хоремага цигани пият бири. Съвсем съзнателно съм докопал една тръба – ще ги размажа... само една дума накриво. Виждат я... и... скачат на крака, криейки цигарите си, пепелниците изчезват (срам ги е да пушат пред нея, а тия половината са с богат стаж по затворите). Другарко това, другарко онова, радват се искрено ромите, а майка ги наблюдава строго – всички са ѝ били ученици. Страх ги е от нея. Гледа един (дебел циганин с пандизчийски татуировки, занимава се с измами във Франция, черният Мерцедес отпред е негов): „Ангеле, в коя година е създадена българската държава?’’ „681-ва, другарко’’ „От кой?’’ „От Кан Аспарух, другарко, след битката при Онгъла.’’ „Ами ти, Асене, кой е създал българската писменост?’’ Тоя циганин е с три кила злато по себе си: „Кирил и Методий, другарко!’’ „А кога България се е освободила от турско робство?’’ „В хиляда осемстотин седемдесет и осма година, другарко.’’ В тоя момент откъм училището се задава тумба с малки цигани (то български ученици почти не останаха на село). Обграждат майка ми, крещейки едно през друго със сополивите си усти: „Госпожо, няма ли да се върнете; госпожо, колко сте красива; госпожо, колко сте млада – като нов тАлАвизор сте, госпожо!’’ Майка плаче, докато ги милва по мръсните коси. Децата носят покупките до вкъщи...
Майко, благодаря ти... благодаря, че не ме остави в дом. Благодаря, че ми даде хляб въпреки сиромашията, благодаря за възпитанието и обичта... Извинявай за срама, който търпеше през годините заради моите постъпки. Извинявай, че бях глупав и лош. Извинявай за тревогите... Извинявай, че заради мен прекара живота си сама. Обичам те, майко – щастлив съм, че точно ти си ме родила!


Дай Боже повече благодарни деца да има и да оценят през какво са минали майките им (в повечето случаи)!

Честит празник на празнуващите 🙂