Join the new world

Заради две неизмити чинии

Тая заран ядем пържени филии. Тръгвайки за работа, любимата казва да измия двете чинии. Изсмивам се – това не е мъжка работа. Представяш ли си лъвицата от прайда да иде при лъва и да му рече: „Еу, шашкънин, отивай да миеш чиниите на реката.” Тоя как ли ще я погледне!? Мъжът има охранителни функции, онождащи задачи, а също и да носи вкъщи по-едри умрели животни. На излизане Нора блъсва вратата. Ядосана е. Не ме е страх много от нея, но как ли ще ми отмъсти:
- Ще ми подреди (сиреч скрие) чехлите.
- Ще ми закупи глупави дрехи.
- Ще говори по време на спорта.
- Ще ми показва снимки на тъпата природа.
- Ще ме лиши от секс.
- Ще каже на приятелките си, че ми е малък, но ме обичала като човек (после те ще разкажат на моите приятели).
- Ще ме дразни на тема футбол – тя е от трите вълчи отбора.
- Ще ми изяжда салатата (туршията).
- Уж случайно ще ми носи мокър пепелник.
- Ще ме накара да ѝ взема минерална вода от магазина, за да ме злепостави пред продавачките.
- Нарочно ще ходи само по прашки, но ще твърди, че ѝ е дошло (за седми път тоя месец).
- Ще ме издаде на комшиите, че аз написах с големи букви „Х*Й” в асансьора, а не баба Ганка (в което убедих всички).
- Ще ме накара да гледам най-малоумния спорт – подскачане във въздуха със ски.
- Ще ме заведе на място, където не мога да бъда по анцуг.
- Ще преспи с Уентуърт Милър.
Човек трябва да има смелост в тоя живот – няма да измия шибаните чинии, па к’во ще да става. Обядвам на вестник, играем си с котката Ивелина (аз съм врабченце, тя е котка), върша си моите работи, гледам снукър. Свечерява се. Ключалката превърта... Изведнъж кожата по космите ми настръхва, мразовита пот се стича към задника ми, където образува кристали (все едно съм седнал на ледени кубчета). С лъвски скок съм на мивката. Гъба, веро, действам. Нора ме гледа подозрително: „Кольо, знаеш ли, че чиниите се мият и от двете страни!?” Каква глупост само. Защо!? Сякаш, като бършем трохите от масата, я минаваме и отдолу! Изпълнявам, но само щото го искам. Никола е царят в тая къща. Постепенно ледоходът в очите ѝ се стопява (сигурен съм, че от студената кръв вените на това момиче са заскрежени). Готви набързо, а аз правя една от най-трудните салати – краставици. Сядаме да се черпим пред телевизора. Любимата проговаря точно на спорта...

пак откраднато от Никола Крумов