Join the new world

Здравейте еРипащи!

Тази статия е за конкурса [МнО] КОНКУРС ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ВИНОТО И ОПИЯНЕНИЕТО В ЛЮБОВТА




Това е разказ за едно от най-българските вина - маврудът. Традицията по отглеждането на този сорт и правенето на вино от него датира от хилядолетия.
Легендата разказва, че навремето с години съхранявали т. нар. патриаршески мавруд, който отлежавал в огромни глинени питоси, закопани до гърлото в пръстта на подовете на домашните изби. Еликсирът не се продавал на пазара, а се поднасял само по важни семейни поводи - сватби, кръщенета, погребения.



Най-популярната легенда за името на виното мавруд датира още от Крумово време. Когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, хан Крум решил да ги разпита кои са причините такава силна държава да бъде унищожена. Чул много неща - кражба, лъжа, пиянство...
Тогава ханът решил да вземе строги мерки срещу тези пороци. Наредил незабавно всички лозя да бъдат изкоренени, а всеки, който бивал заловен да пие вино, се набивал на кол. Само смелостта на един млад мъж накарала владетеля да отмени заповедта си.
Живяла по Крумово време бедна вдовица на име Илая, сама с невръстното си чедо, първороден син. До схлупената й къщица растяла лозница - решила да я остави, за да изхрани с грозде чедото си. Една нощ обрала лозата и скрила едрите гроздове в дървен съд и делва в камината. Оттогава, щом детето заплачело, давала му по едно едро зърно. Но пчели и оси нападнали гроздето. Винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Скоро жената разбрала, че без да иска, е отгледала руйно червено вино. Давала на момчето по глътка и то растяло здраво и силно. Скоро надминало във всичко своите връстници. Тайната не била разкрита - никой не се интересувал от бедната Илая. Запомнила се обаче смъртта на копиеносеца Варадин, побит на кол, задето се напил от буре, уж превозващо катран.
Един ден се разчуло, че в Плиска ханът е пуснал лъвовете си да се разхождат свободно из улиците на града. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от ханската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче ханът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял. "Ти наистина си убил лъва“- казал ханът и го разпитвал кой е и откъде е. Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Ханът повикал Илая и я попитал за името на нейния син." Мавруд е името му" отговорила тя. "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал омилостивеният Крум. Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи.
Според друго предание, прочутият Мавруд юнак решил да освободи селото си от всесилна хала, която носела само злини. Когато я намерил, тя водела три синджира роби. На единия синджир били навързани млади копачи, на втория – овчари, а на третия - орачи. Мавруд юнак убил халата и освободил робите.
Като чул за това, хан Крум размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак.



Според сведение и печата на кавхана и главния военноначалник на Куберовите българи - Маурос (Мавр, Марв), на печата му пише: "На Маурос, патриции и архонт на Керамисинците и Българите".
Името Мавр, Марв, е с древнобактрийски произход. Един от главните градове на Бактрийско-Маргианската култура е градът, наречен Марв, който днес се намира в Туркменистан, недалеч от границите с Афанистан и Иран.



Податки за мавруда има и от XIII век, когато според една легенда днешният Асеновград, някогашната Станимака, била спасена. През 1205 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход, след голямото въстание на българите, павликяните и гърците срещу кръстоносците, от Пловдив избягали група кръстоносци и се затворили в Асеновата крепост.
В Станимака дошъл с отряд конници, а един офицер поискал от градските първенци да доставят борина, за да запали града. Първенците занесли мехове с вино при маршал Жофроа дьо Вилардуен в крепостта. Паднали на колене и помолили градът им, в който се приготвя едно от най-хубавите български вина, да бъде пощаден.
Докато първенците лежали в краката на маршала, един кръстоносец отпил от донесеното вино и подал чаша на Дьо Вилардуен. Опитал от виното, маршалът омекнал и казал: „Няма да паля града, ако някой от вас сега изпие пред мен толкова вино, колкото събере шлемът ми, и после да ми дадете пет шлема, пълни с пари и храна за път." Тогава кметът Игнат накарал да напълнят шлема му с вино и го изпил, а франките се развикали във възторг: „Виват! Виват!” и започнали да тупат кмета по гърба. Така маврудът спасил Асеновград.

А ето и една почти любовна история. През XIX век, когато известните винарски фамилии Сомоолу, Табаки и Манолкоолу приготвяли гъсто чак до черно маврудово вино, друга история ознаменувала съдбата на мавруда. Конкурентите на трите майсторски семейства искали да разберат тайната за чудния еликсир, но тя била пазена много строго.
Наложило им се да прибягнат до хитрост. Синът на фамилията Манолкоолу бил силно влюбен в местна красавица. Тя му обещала всичко, само и само да я научи да прави от хубавото вино на баща му. Младежът разкрил тайната на виното пред възлюбената си и през новия сезон всички конкуренти на трите винарски фамилии успели да направят също така гъсто, ароматно и тъмно вино.
Големият секрет бил в това по време на силната ферментация върху джибрите да се изсипят около пет процента изпечен на фурна и счукан гипс. По този начин се намалявала киселинността, цветът се засилвал, а виното ставало по-гъсто. След като си свършел работата, безвредният гипс се изхвърлял навън заедно с утайката.



Ай, наздраве!



Мир вам!