За риболова или вие спортувате ли?

Day 3,359, 01:11 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Guba Otrovna


Тъйййй, пак ТОП 5 в момента е с 4 статии, та да взема да попълня временно дупката 🙂 Па и Елка Стоянова май ви хареса, та ето поредното размишление на бургаската митничарка:


Имам разни приятели, иначе симпатични хора, които като стане събота и неделя, зиме-лете, няма значение - хукват за риба. Не го разбирам това, а още повече не разбирам как е възможно да има такова нещо като спортен риболов. Това е пълен оксиморон.Спортът предполага адреналин, пот и мускули, страст и огън! Пък това с риболова какво е! Седят с часове на брега на някой гьол и най-голямото усилие е от опъването на врат към кофата на комшията, да видят да не би да е уловил повече таранки. Ми то аз като седна на маса изразходвам повече калории - ядене, пиене, раздумка, това направо си е триатлон, да вземат да го направят олимпийска дисциплина най-накрая, за да мога да казвам, че спортувам активно.
Но да се съсредоточим върху рибарлъка. От наблюденията ми върху запалените по тоя стресов, динамичен и изпълнен с напрежение СПОРТ, има поне пет вида спортисти ама само за три от тях ще си говорим.
1. Тип "Жена, отивам за риба!"
Тия са ясни. Отиват на гьола с прът-самоделка и кило фуражна смеска, изловят де що има шаващо във водата и после се почва - клетата му женица чисти до припадък и два месеца за вечеря ядат риба, въпреки че една кофа е пробутал на съседите, в офиса е дал на тоз-оня, а квото остане (повече от половината) го хвърля, щото няма къде да го слага, а и никой не ще повече риба.
2. Тип "Фешан фишинг".
Тия са от ония, които не са могли да станат ловджии, щото не са им дали разрешително за оръжие, или са ги скъсали на изпита в ловната дружинка. Ако е второто, срамота - всеки трябва да може да различава следите на заек и диво прасе, а също и да знае кога се размножават дивите прасета, защото рибар-мрибар ама срещнеш ли опрасена дива свинка, дано освен рибарлък си тренирал и спринт на дълги разстояния... Та. С пръчка с машинка на ферари, платинени блесни и рибарски елек "Томи Хилфигър", с редовен рибарски билет, кутийка бутикови еко бели червеи и активна гражданска позиция по всякакви въпроси, такъв е този - ще го видите на брега на някой спретнат язовир, до него има две пръчки - рибарска и селфи стик, а ако поостанете да го зяпате, ще установите че щом на въдицата му се закачи някоя пършива слънчевка, си прави селфи с всяко рибе и гордо го връща в гьола.
Няма лошо, тия са ми симпатични - хем не мъчат рибите, хем повлияват благотворно БВП, щот създават поминък на производители и продавачи на червеи, прътове, спининги, блесни, столчета и прочие такъми.
Виж, третите са направо страшни -
3. Тип "Бизони в сухия период".
Нали сте виждали по нешънължиографик кадри с препускащи през прерията бизони, надушили вода - около тях земята вибрира, вият се кълбета прах, въздухът трепти и цялата картина излъчва мощ и страховита, агресивна настъпателност.
Представете си сега как два входа от ж.к. Славейков решават да отидат дружно, по съседски, за риба. В непредсказуем, но характерен за ареала състав, в численост на орда на древно номадско племе и със същия устрем, а именно: жената, на жената приятелката, на приятелката мъжа и, аверите, на аверите жените, децата - собствените и приятелчетата на собствените, децата на приятелката, децата на аверите, внучето на съседите, кучета ,котки, папагали, хамстери, морски свинчета и всякакви други рептили, братчедите на жените, съседите, един колега (с жена си, приятелката на жена му, мъжа и и още трима негови приятели) а също и случайно преминаващи граждани - "чакай да си взема пръчката и идвам, знайш къв номер знам - да кълве на царевични зърна".
След като се сбере личния състав, се почва товаренето на багажа. Взима се само най-необходимото. Нищо излишно, само скара, барбекю, дървени въглища, дървени брикети, подпалки, тиган, тавички, две-три кофи за рибата, сгъваемите столове, одеала, палатки, надуваеми кресла, помпа за надуваемите кресла, буркани с лютеница, туршии, печени чушки, компот, торба със сурова наденица щот риба, риба, ама и пет-шест тарелки кюфтета да вземем, един комплект тефлонови тигани и един -два чугунени... И тъкмо си натоварил и багажи, и жени, и деца и добитък, и тъкмо си успял да седнеш зад волана (задникът ти е някъде между стоиседмата и двестаипетата торба с багаж) и да потеглиш - горд водач на кавалкадата от дузина автомобили с не по-малко багаж от твоя, някъде изпод торбите и чувалите детето се обажда:"...много ми се ака, може ли да спрем". Не може. Кат стигнем до язовира, на чист въздух, да ака.
Накрая се пристига до местоназначението, горе-долу три часа се разтоварват багажи, около час (колкото е нужно да се изпие и изяде донесеното, да се изпокарат децата и да се отегчат жените) се симулира риболов, още четири часа се товарят багажи, щото знаете оня странен метафизичен закон, според който винаги на връщане се оказваш с повече торби въпреки изяденото и изпитото, и цялата чингизханска орда поема обратно към дома.

А вие спортувате ли?