Събудете се, бре!

Day 3,356, 01:27 • Published in Bulgaria Bulgaria • by GubAncho Otroven and Corrupted

Ехоу! Какъв е този ТОП 5 на статиите, като дори няма пета?! Черпя с кафенце да се събудите и да пуснете нещо интересно 😉



'Айде да не е толкова постно, ето и нещо малко за четене, споделено от съгражданката Елка Стоянова 🙂

Още помня времената, в които малкия израстък се учеше да чете и като всички, които откриват магията на превръщането на странните чертички в смисъл, настървено четеше всичко, което и се изпречи пред очите: "А-Пъ-ТЕ-КА, РЕ-МОНТ-НА ПО-КРИ-ВИ, Х"Й, ПЛО-ДО-ВЕ И ЗЕЛ-НЕ-ЧУ-ЦИ.." Но е факт, че откакто се научи да чете, не е спирала, та се надявам ползите от четенето да се проявяват тепърва. Щот нечетенето до какво води, мани.
Седим си двете фмола, на щанда за фрешове - то къде да стоят две красиви, млади, умни, но и изморени дами, които са отишли да купят подарък за рожден ден и без да искат са накупили още куп подаръци за нерожден ден - та, седим и пием фреш (фрьеш, ако питате момичето зад щанда), а до нас се настаняват две гламурни девойчета. От ония с кецове на платформа, омбре в косите, копринени бомбъри на цветя и очи, бляскащи като коледна топка под изкусен опушен грим. Иванжелина ги оглежда критично и почва да смуче шумно сока, като от време на време изискано започва да духа през сламката наобратно, при което в чашата и се образува пяна, а звукът е с интензитет да изстърже зъбния камък от ченето на крокодил. Двете мадамчета я удостояват с омерзен поглед и повеждат интелектуален разговор:
- ... не, аз ши си поръчам от ябълка и морков, цитрусите ги тъпчат с гемеота, а аз не ям никакви гемеота!- се произнася Номер Едно с маниера на кралска особа.
- И аз тогава ши си поръчам същото! - явно Номер Две е придворната дама.
- В продуктите с гемео има гени - блесва със знания Номер Едно. - А в тия без гемео няма!
- Предтавяш ли си! - съгласява се Номер Две и понеже нищо не мож да добави по темата, поема чашата от продавачката, бучва сламката в прекрасната си устица, всмуква деликатно и отново зейва възторжено към по-умната си и начетена приятелка. Която тъкмо е набрала скорост:
- ...Не знам изобщо как някой може да е ТОЛКОВА зъл, че да вкарва човешки гени в плодовете - писука възмутено тя - това е ТОЛКОВА вредно!
- Да, направо не знам! - включва ехото Номер Две - Веднъж прочетох, че ако човек яде човешко, или пък неговите гени, изобщо нещо такова, може да полудее и да се натрови, не помня вече, отдавна го четох...
Иванжелина ги слуша разсеяно и по едно време ми вика - мамо, тва на някой етикет са го прочели ли?
Ми на етикет ше е, маме, не вярвам книга да е хванала.

Нали знаете онова чувство, когато вселенската тъпота внезапно се прояви в количества, които те карат да копнееш за елекрическа резачка, за астероиден дъжд в Слънчевата система, за тектонски размествания и вулканични изригвания, изобщо, за края на таа клета планета и нейните клети обитатели.
И през цялото време благодарях на Вселената, че съм с детето, щото само това ме възпря от намеса в разговора с въпроса "А гълташ ли?"
Щото човешките гени са отровни, не за друго.