ЗА КОНКУРСА „МИЛА РОДИНО“

Day 3,210, 14:35 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Julymorning
РОПОТАМО – ПРИРОДНА ПРИКАЗКА

С тази статия заявявам своето участие в Конкурса на Министерството на Образованието: „Мила родино“.

Лятото на 2015 година е.

Солени пръски се стичат по телата ни. Жаркото августовско слънце леко е опънало кожата на лицата ни. Фин златен пясък е полепнал по косите ни. Усещаме лека умора, но чувството е по-скоро приятно. Безгрижно отпуснали сме се в седалките на автомобила на път от Дюните към Приморско.

Пътят прави няколко остри завоя. Пред нас се появява табелата „Ропотамо“. Много неща сме чували за този резерват, за това романтично кътче на Южното ни Черноморие. Без много да му мислим, жаждата ни за нови предизвикателства надделява и ние спираме на указаното за паркиране място. От тук възможностите са две – разходка с лодка срещу течението на реката или разходка с корабче до устието на река Ропотамо при вливането й в Черно море.

Прекосяваме пътя и се насочваме към пристана за корабчетата. Все още нямаме представа какво невероятно изживяване ни предстои следващите около 40 минути по време на разходката ни по реката.

Легендата разказва, че гръцката богиня “Ро” (гр.тичам) е изглеждала прекрасно, тичайки по реката “потамо” (гр.река) и затова това място е толкова красиво .. също както богинята. Река Ропотамо е дълга 50 km и е се образува от реките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа.

Гладката повърхност на реката е като водно огледало, в което се оглеждат зелените, лонгозни гори и множество увивни растения. Обвитите в гъста растителност брегове се редуват с мочурища, обрасли с тръстика, тучни ливади, интересни скални образувания и пясъчни дюни.





Из растителността се чуват странни звуци. С разнообразната си природа резерватът е местообитание на много птици – над 200 на брой, от които 7 застрашени от изчезване в световен мащаб. Оттук минава и източноевропейският път на прелетните птици Виа Понтика. Резерватът е също убежище на различни влечуги: костенурки, смоци, змии, гущери.





Малко преди устието си реката прави лек завой.



Достигаме и мястото на сливането на реката с Черно море. Гледката е запленяваща. Пред нас е необятната шир на морето.





Скалите са оставили своя следа в морето. Виждайки ни, че ги наближаваме и подплашени от шума, идващ от корабчето, накацалите там гларуси се надигат и отлитат.



В ляво от нас се разкрива красива гледка към плажа на Устието на Ропотамо. Това е един от малкото ни плажове, който е запазил своята девственост и това го прави особено очарователен. До него може да се стигне след доста сериозен пешеходен преход през гориста местност откъм Аркутино или директно по море.



Нашата природна приказка е към своя край. Със своя притегателен магнетизъм тя завинаги ще остане жива в спомените ни и ще пробужда желание в нас отново да я изживеем.