Join the new world

Тази статия е за Конкурса на Министерството на Образованието:
Мила родино

Безброй са красотите на България, та ми е трудно да избера за кое от чудесните кътчета да пиша. Ще ви разкажа за едно място, което е малко встрани от общия туристически поток. Скътано в сърцето на планината, достъпът до него е труден. Има много легенди за местността. Когато аз я посетих, преди десетина години, нямаше указателни табели и само защото знаехме, че е там, продължавахме напред. Най-после стигнахме:


Кръстова гора.

За тези които не знаят, това е връх в Родопите, близо до Бачковския манастир. Манастирът е вторият по големина у нас и има древна история. Но нека се върнем на Кръстова гора. Това място е свято от време оно. Една Легенда разказва, че частица от кръста на който е разпнат Иисус Христос, е била вградена в голям кръст. Този кръст е стоял на това място векове наред, включително през турското робство. Имало е и манастир, който е опожарен от турците през 18 век. Друга легенда разказва за двама братя, които решават да окраднат кръста, но им се случват такива неща, че те после сами го връщат на старото му място. Трета легенда гласи, че на всеки камък в местността има изрисуван кръст. Всъщност, според мен, ако човек поиска да види кръст, може да го види навсякъде. Стига да има богато въображение.
Когато пристигнахме на мястото, отначало всичко ни се стори обичайно, малък паркинг, църква, параклиси, кръстове, гора... От Кръстова гора могат да се видят много от прелестите на България. На север се вижда дългата снага на Балкана, връх Шипка, връх Ботев, град Казанлък, язовир Копринка, както и голяма част от долината на река Марица. На юг може да се види връх Перелик, връх Снежанка, както и повечето от Родопите. След като се разходихме из околността, забелязахме, че всички бяхме с приповдигнато настроение. Просто така, без причина. Като че ли това място те зарежда с позитивна енергия. И това също е една от легендите за Кръстова гора. Да, знам какво ще си кажете, но за мен това беше действителност. При пристигането ни в началото, видях доста хора с разпънати на тревата одеала да чакат утрешната литургия за Кръстов ден. Тогава ми се стори странно и се запитах как е възможно човек да иска да стои под открито небе, вместо да се наспи в някой мотел или хижа и да дойде на другия ден. Сега вече това не ми се струва странно. Заслужава си човек да посети Кръстова гора, да види завладяващите гледки, да пийне от светената изворната вода и дори да преспи под звездите там.