Еволюцията на приятелството ни в ряпата.

Day 3,053, 06:33 • Published in Bulgaria Greece • by Mas que un club

Здрасти на всички.
Ако някой вземе, че се излъже да прочете тази статия..., да бъде предупреден, че го чака стена от текст, на която дори и Стоич би завидял. Или с други думи казано запасете се с храна, вода и цигари.

От доста време се каня да напиша тази статия, но до днес все си оставах само с каненето. Къде защото писането на статии не ми е по вкуса, къде защото ясно осъзнавах, че ще се получи стена от текст, която малцина ще имат нервите да прочетат до края, къде защото откровено си ме мързеше... Но мисля, че е време да го направя.

По същество, че да не ви отегча още в началото: еБългария е една от най-старите държави в тази игра и логично сме една от най-старите еНации в играта. Първият ни голям бейбибум бе реализиран в края на 2009-а, началото на 2010-а. Мнозина от топ силните държави в играта направиха техните бейбибуми доста след нас. Логично това ни прави и една от държавите с най-богата и пъстра еИстория. Това, което излиза на преден план и винаги сме се гордеели с него, че ние сме верен съюзник, лоялен като ловджийско куче, за когото приятелството е на първо място, а неща като щета и бонуси винаги са оставали на заден план. Колкото и да не им се иска на враговете ни и на чуждите тролове, това няма как да го оборят, просто в играта няма друга държава, която да е била изтривана повече на брой пъти от нас, защото се е жертвала, за да помогне на този или онзи наш приятел (съюзник) към даден отрязък от време. Е ако трябва да сме напълно обективни, чуждите тролове имат и известно право да ни наричат предатели. Както и да гледаме на нещата, с изключение на Чили няма държава в ряпата, с която да не сме били в различни съюзи и да не сме били ту съюзници, ту врагове. Дори и с омразната ни Турция сме били съюзници - в далечната вече 2010-а година, когато бяхме членове на Феникс.

Големият въпрос, който засяга тази статия е дали наистина сме толкова добри приятели, колкото твърдим, че сме?

Нека да върнем лентата назад до 2010-а година.
Няма как да я върна по-назад, предвид, че аз лично почнах да играя на 28-и Декември 2009-а, някоя от по-дъртите мумии от мен, ако желае в коментарите под статията да разкаже какво е било преди това.
На въпроса кои са ни най-големите приятели в играта, през 2010-а година, 90% от играчите ни по онова време, без грам да се замислят щяха да кажат Русия, Индонезия и... Сърбия! А големият враг беше Румъния. Спокойно, това няма да е пропагандна статия с цел да се сближаваме със сърбите и да влизаме в Астерия. 😉

2011-а година
Година по-късно, ние вече бяхме член на ЕДЕН, причината да напуснем Феникс беше омразата в РЖ към Турция и желанието да водим войни с тях. Предвид, че Турция беше от държавите основателки на Феникс това нямаше как да стане, докато сме в него съюз. Съответно влязохме в ЕДЕН и завъртяхме мпп-тата си за първи път. От начало доста от играчите ни не бяха много доволни от това нещо, защото в ЕДЕН бяхме в един съюз с дотогавашният ни враг Румъния, но в името на войната с пуйките направихме тази жертва. Малко по-малко намерихме нови приятели в ЕДЕН, респективно и нови врагове в играта. През 2011-а година отговора на въпроса, кои са ни най-големите приятели в играта щеше да изглежда така: Русия..., Хърватия и... Гърция! А големите врагове бяха Турция и... Македония! Едва ли има играчи от онова време, които да не помнят шаутите HAIL BULGREECE! С макетата се дънихме като побеснели, всеки ден пресата беше пълна с цветущи статии с ужасно много тролни, ние ги наричахме вентилатори и сръбски подлоги, те ни наричаха татари... Сцимекс (маке) се скъсваше да танкира срещу нас, като имаше дни, в които той харчеше повече дори от Ромпер и Аргроб взети заедно, а МегаСашо (грък) даваше мило и драго за нас и танкираше като луд срещу Сцимекс. С хърватите, биейки се рамо да рамо направихме немислимото по онова време изтрихме последователно Полша и Сърбия! През 2011-а Полша беше супер сила в играта и половината европейска карта бе едно голямо розово петно (териториите на Полша).

2012-а година
Стигнахме и до 2012-а година. ЕДЕН имаше нужда от свежа кръв и най-вече от бонус щета. Хърватите и най-вече Ромпер видяха в лицето на омразната ни Турция възможността да се набави тази щета. Повечето от сегашните играчи вече играеха по това време и съответно знаят последвалите събития, или поне са чували за тях. Редно е да се спомене едно име на наш президент - Рунекс! Ако не беше той може би нещата нямаше да се развият точно по този начин, но няма да задълбавам в тази част на историята, не това е целта на тази статия. В крайна сметка въпреки нашите протести, въпреки нашето ВЕТО Турция бе приета в ЕДЕН. В онзи момент неочаквано се създаде едно доста старо приятелство в играта! Докато всички в ЕДЕН ни мрънкаха на главите, че това е игра и че не трябва да намесваме РЖ схемите в нея получихме подкрепа само от Ирландия! Те единствени ни подкрепиха в онзи момент и гласуваха с против на приемането на Турция в ЕДЕН. Само ирландците ни разбраха, само те ни подадоха ръка. Това беше един прекрасен жест от една малка държава, която никой не броеше за нищо и която го направи чисто спонтанно, без да търси каквато и да било изгода за себе си. Логично този жест спечели нашата любов, признателност и приятелство.

Какво последва? Ние напуснахме ЕДЕН, отново обърнахме мпп-тата (после защо другите ни наричат предатели), почнаха големите войни с Турция, които пък доведоха до най-големият бейбибум, който някога сме правили. Имаше момент, в който бяхме стигнали до 12-13 хиляди население, от които едно 10 000 бяха активни! И някъде там между всичките тия буреносни събития на картата на приятелството се появи още една държава - Чили! Писани са десетки статии относно това как се е започнало приятелството ни с тях, така че няма да навлизам в детайли.

Стигнахме вече до 2013-а година.
По това време вече имахме наш си съюз - СОТ, в който бяха заложени нашите принципи, за които винаги сме се били - приятелство и братство. За жалост този съюз не просъществува дълго. Октомври месец 2013-а един трол - Сандо Грифин на своя глава реши да закрие съюза ни, за който бяхме хвърлили толкова много сили, за да създадем.
Най-големите ни приятели към онзи момент бяха Русия и Чили. А враговете Турция и Хърватия (която вече се беше превърнала в курватска в нашите очи). През същата тази 2013-а настъпи и обрат в отношенията ни с Македония. Вече спряхме да бъдем люти врагове, които се мразят в червата, напротив станахме съюзници, но все още бяхме далеч от това да се наречем приятели.

2014-а година
Тук вече предполагам всички имат пресни спомени и няма да се налага да пиша толкова много. Най-близките ни приятели в очите на масовите ни играчи бяха Чили, Македония и Русия, а топ враговете Румъния, Гърция и Хърватия.
През същата тази 2014-а се положиха и основите на сегашните ни приятелство с Индия. За 2014-а трябва да отбележим, че една постъпка на Козата доста влоши отношенията ни с Русия. Козльо даде път на Полша към Русия, с което нарушихме договора Чибурашка и логично руснаците ни бяха доста сърдити.

2015-а година
Тук вече всичко е ясно. Най-близките ни приятели бяха пак същите 3 държави, а основните врагове Гърция, Хърватия и Турция.
Това, което трябва да отбележим е, че в отношенията ни с Чили почна да настъпва разрив и определено не бяхме вече толкова близки. Тук има ужасно много какво да се каже по въпроса и ще пиша за това нещо малко по-долу.

2016-а година
Стигнахме и до сегашният момент. И тук вече става голяма каша.
За топ приятел/съюзник едва ли има играч, който ще посочи друга държава, различна от Македония. Враговете е ясно кои са. Въпроса е къде останаха другите ни големи приятели, а именно Чили и Русия?

Русия
В началото на тази година летяхме към САЩ, за да помогнем на друг съюзник - Индонезия (същата тази Индонезия, която през 2010-а определено беше един от най-верните ни съюзници). Дали беше правилно да летим или не, всеки си има своето мнение по въпроса. Аз лично подкрепям решението на Таблов, а и беше забавно да се бием с янките. Проблема е, че тогава много лошо се влошиха отношенията ни с Русия. Знаете, тогава руснаците се биха яко срещу нас, за да помогнат на съюзника си САЩ. Приятелството между Русия и САЩ датира от лятото на 2011-а година. Преди това те бяха смъртни врагове, но точно като нас и макетата успяха да изгладят различията си и да изградят силно приятелство по между си. Дали Русия трябваше да остане неутрална? Всеки да решава сам за себе си. Можем да приемем, че руснаците ни го върнаха за 2014-а, когато Козата даде път на Полша към Русия. Факт е, че и в двете държави има играчи, които не останаха много доволни от нашето ВУ по САЩ, както и от реакцията на Русия. Също така е факт, че последните 2 месеца Дзън хвърли много усилия, за да оправи отношенията ни с руснаците и в момента те са много добри, а сегашният им президент не е задник като Нимнул, който с цялата си арогантност каза, че трябва да сме му благодарни, че не ни е обявил за ЕВ, след като скочихме на САЩ.
Но тук има и нещо друго - кога за последно сме се били за руснаците, да им напомним, че те все така, както в миналото могат да разчитат на нас? През последната 1 година да се сещате за такъв случай, защото аз не се сещам? Друг е въпроса и колко сериозни битки имаха руснаците през тази 1 година.

Чили
Въпроса с Чили с още по-сложен. Поне през моите очи, през последните 12-14 месеца грубо казано нашето отношение към Чили се промени и причината не е само мпп-тата на Чили с Хърватия и Турция. Започнахме да гледаме на Чили като на даденост. Спряхме да се бием за Чили, спряхме да пускаме КО за тях, за сметка на това започнаха пререкания в пресата с чилийците заради хърватското и турското им мпп... Знаете за какво иде реч. Големият проблем е, че докато ние сме пасивни спрямо Чили хърватите не спират да ги ухажват. Бият яко за тях, пускат и доста КО в техните битки, съответно по-новите им играчи логично почват да се питат за какво ни е България, като те нищо не правят за нас, когато имаме нужда от помощ хърватите са тия дето ни помагат, а българите само чакат помощ от нас, без те да си мърдат пръстта за нас. И колкото и да не искаме да си го признаем са прави. Ряпата в крайна сметка е военна игра, колкото и да не им се харесва на троловете като Бакала, тук всичко се върти около онзи прословут червен бутон и когато ти не го натискаш в полза на съюзниците си и приятелите си, логично и те спират да го натискат за теб. Замислете се последно време за кого другиго, различен от Македония сме скачали да се бием яко? За Иран? Хайде да не се лъжем и да не се заблуждаваме - причината да ударим толкова яко за Иран беше, че те имаха война с Турция, която винаги ще си бъде нашият Nemesis, отдавна не сме имали директна война с пуйките и определено на доста от играчите ни се иска такава война. Тези от вас, които сега ще попитат защо тогава не нападаме Турция? Ами отговора е много прост - Чили! Скочим ли на Турция губим окончателно Чили, а все още доста от играчите ни държат на чилийците. Който президент реши да води директна война с Турция, трябва да го направи с ясната мисъл, че губим Чили, ако не завинаги, то за много дълго. В момента това е възпиращият фактор - недоволството на всички тези наши играчи, които все още виждат в лицето на Чили най-големият ни приятел.

Разликата
Това, което прави впечатление е, че последната една гадина (малко повече) ние самите се променихме. Ние самите вече не играем по онзи начин, когато давахме всичко от себе си за най-верните ни съюзници и приятели. Вече не скачаме така самоотвержено с цената на всичко, а си правим едни тънки сметки, да не би да ни изтрият, да не би да си изгубим колониите, абе казано директно - да не би да си изгубим бонусите. Сега всеки блъска за ТП, удобното извинение е, че трябва да се фарми валута за пакове, а пък съюзниците ни кучета ги яли. Последните няколко дни обсъждах този въпрос с няколко човека и сам си блъсках главата, какво ни промени нас самите? Кога станахме толкова алчни и самовлюбени, какво в играта се промени? Може и да бъркам, но лично според мен нещата се промениха преди 414 дни! Сега ще попитате какво е станало преди 414 дни? Ами преди 414 дни завърши турнира наречен Ресурсни войни! Преди 414 дни ние станахме държава с 5/5 оръжейни бонуса. Ето това ни промени! Преди това ние нямахме какво да губим. Имахме 2 оръжейни и 2 хлебни бонуса, дето каквото с тях, такова и без тях. Когато нямахме сериозни войни наемахме още 2 региона от руснаците в Кавказ за още 2 бонуса и си знаехме, че дори и да ни изтрият не е станало нищо кой знае какво. Фермерите ни (големите данъкоплатци) бяха или в Чили, или в Полша, тук-там имаше няколко и в Сърбия и Русия. Беше ни все тая, дори и да ни изтрият. Знаехме, че не губим много, а когато се освободим и подпишем НАП веднага ще наемем отново руските региони. Съответно тогава наистина се биехме като лъвове за нашите съюзници и приятели. Сега обаче не е така. Сега треперим да не би да загубим "безценните" си бонуси и колонии, да не би фермерите, които се върнаха да избягат пак тук-там по еСвета. Превърнахме се в сметкаджии. Бием за ТП за пакове и скачаме само когато сме сигурни, че няма да си загубим бонусите. Е в такъв случай не трябва и да се сърдим, когато вече съюзниците ни виждат тази промяна у нас, виждат, че вече не сме онзи лоялен съюзник, готов да се жертва във всеки един момент в името на правдата, в името на приятелството, в името на братството.

И така следва най-важният въпрос:
Станахме ли егоисти, които мислят само за бонуси и личното си благо (станахме ли като сърбите, гейците и ромите) или все още сме онзи лоялен и верен съюзник, който се бие до последна капка кръв в името на приятелите си??! - на този въпрос трябва да си отговорите в следващите 27 часа!!! Защо точно за толкова кратко време ли? Ами заради Ирландия! Същата онази малка Ирландия, която през далечната вече 2012-а година единствена ни подкрепи пред ЕДЕН. Сега тази Ирландия има нужда от нас. Има нужда да покажем поне още веднъж, че сме ония непримирими лъвове, които се борят за правдата и не изоставят верен приятел в беда! Предполагам повече от вас са разбрали, че последните 2 месеца група ирландци се пренесоха у нас в еБългария. Направиха си отряд, бият яко за нас, съответно приоритетите ни, никога не са искали нищо в замяна (още по-малко пък диктаторски/рево медал, както твърдеше един пишман трол). Можете лесно да проверите в седмичната класация по щета колко яко бие тяхното МЮ за нас седмица след седмица. Сега Ирландия има нужда от нашата помощ. Изтрити са от доста време. Кабинета хвърли много усилия, за да се уреди въпроса по дипломатичен път, но не стана. Латвийците не искат да сключват НАП, не искат да плащат наем за ирландските региони, искат да ги държат окупирани с груба сила. Както вече сте разбрали от Отчета на МФто ВУто ни е пълно. Напълнихме го точно с тази цел - да го ползваме, за да се притечем на помощ на Ирландия и да докажем още веднъж, че ние сме верен съюзник, на когото може да се разчита! Има създадена организация/координация по въпроса, малко по-късно днес няколко държави ще пуснат ВУ закони и всички дружно ще се бием, за да спасим Ирландия от един окупатор и да го принудим със сила да сключи НАП с приятелите ни. Напоследък подобна жертвоготовност сме показвали само за макетата (е и за Индонезия, ако броим кампанията срещу САЩ), нека го направим отново. В противен случай ще загубим още един приятел. Курватите само това чакат! Вижте ги, че те вече стана повече от година водят политика да ни отмъкват най-старите и верни съюзници един по един. Бяхме убедени, че те никога няма да успеят да развалят отношенията ни с Чили - е успяха! Сега се мъчат да правят същото и с макетата. Колкото и да не ви се вярва, успяха вече да завъртят главите на част от тях. Сега се мъчат да направят същото и с Ирландия! Целта им на курватите е да останем в дългосрочна дълбока изолация и когато имаме нужда от помощ никой да не се отзове и да не ни помогне. И ако продължаваме с нашата пасивност и да мислим само за бонуси... ще успеят да си постигнат целта! Нека не им позволяваме, нека покажем на съюзниците ни, че на нас все още може да се разчита и нека не забравяме народната мъдрост, която си го е казала много хубаво:

Приятел в нужда се познава!

Е, Ирландия е в нужда и то голяма. Ще им помогнем ли?!