Join the new world

НЕМА МЕСЕН ПА ОВЕСЕН -редактирано
Как любя да кръстосвам друмищата на отечеството ми прекрасно. Но няма радост днес в душата. Нещо сякаш стяга ми сърцето. Та не мога да изпитам от пътя никаква наслада. Влака трака, трака и към Филибето ни понася. Но пътешествието ни е малко тъжновато. Ей сега ще ти го преразкажа в кратце, щото инак ще е много длъжко. Месец вече стана, Кака куфарите как стяга. Иска да избяга, да учи из чужбина. Тати много тежко го приема, все се мръщи, често и се кара. Нещо все споряха, до късно по нощите. Та намисли Татко някаква причина да ни води из страната. Тръгваме за Пловдив с трена, вечерта разходка, сетне с автобуса Габрово ще гоним. Етъра ще посетим, сетне в Търново при стрико Петко ще наминем. После може я на морето, я до Русе чак да се отбием. Но всички знаем - Тати е решил на Кака да покаже как дивна и красива е нашата родина! Явно сетен довод в спора е това. Надява се нейното сърце да трепне, да склони, тука да остане. Та затуй не ми е харно из отвътре, ще ги слушам как спорят. Обичам Аз България и Кака я обича. Та нали така Тейко ни научи. Кога и да пътувам, щом пред взора ми се разкрие красотата, в ушите ми зазвучава една песен, стара, архивна, ала мила на всеки, що се зове Българ. „Моя страна” на мигранта Емил Димитров: http://www.youtube.com/watch?v=d8sF15vGcZM
Сега пак звучи, но някак приглушено, някак далечно. Защо ли ми е тъжно? Времето се ниже, километрите летят, вече сме почти на гара Ихтиман. Тати ни мълви:
- Красива е нашата страна, много е красива. На малка площ са сбрани всички хубавини. Имаме прекрасни планини, вярно, не са Алпите, но са прелестни. Долини и равнини, пълни със живот. А реките и язовирите! Море дори си имаме, вярно, не е ласкаво, не е глезещо кат бялото, но е буйно и с характер, като прадедите ни. Като две шепи земя - а всичко се намира!
- Имаме и разпадащи се гари, изпочупени стъкла, отмъкнати дограми и керемиди. И още ръждясали вагони с изкъртени стени - опонира Кака и с театрален жест посочва Ихтиманската гара и страничните коловози.
- Това все някой ден ще се възстанови, няма все да е така.
- А тогава ще съм стара белокоса баба! - смее се Кака и продължава да реди слова с зачервени бузки - Кой предполагаш ще оправи нещата? Крадливите кметове? Нее, не мисля!
- Това май са имоти на БДЖ - продължава Татко - ще си стъпят на краката, ще строят, ще ремонтират...
- Знаеш завода за електроди, дет го продадоха! Отдавна е изнесен в Унгария с всичките патенти и разработки!
- То при големият бизнес е така - днес се изнася, утре се връща. Глобализация.
Влакът пътува, колелетата тракат ритмично, почти по разписание. Костенец влакът вече е стигнал.
- Вижте, деца, щъркеловите гнезда. Какви красиви птици са това!
- Да, свили са гнезда по отдавна бездиханните комини. Разруха май и тази фабрика я гони - саркастично добавя Кака.
- Ще се оправят тез неща, ще се оправят.
- И кой ще ги оправи? Поколението на дядо ги построи, вашето ги разби! – Кака се възмущава - Сега се надявате ние да ги оправим?! Необратимо е това! Няма начин нещата да се подобрят! Не и с тези люде дето останаха тука. Не и с тези алчни, подхвърлени и назначени бизнесмени. За политиците да не отваряме дума.
- Човек пада, става и пак върви. Така е и с нашият преход – тихо мълви Тате.
- Аспарух пристига през 681 година по тези земи.Тервел през 705 година е Кесар.
През 716 година е спасител на Европа. Всичко това за има-няма тридесет и пет лета. Държава основаваме, след двадесет и пет години възкачваме императори на трона в Константинопол, след единадесет години спасяваме Европа, а сега! Двадесет и пет лета, все преход правим.
............................................................................................................................
Романтичен е старият Пловдив. Красив, уютен... Подготвя се да бъде културната столица на Европа. Ние крачим по калдъръма, очите ми - разтворени кат паници.
- Това е един от най-старите градове в Европа - започва Тати да мълви.
Кака го прекъсва и разпалено занарежда:
- Знаем, знаем още, че сме страната с най-старото име на континента. Също така помним, че по тези земи се е зародила една от най-древните цивилизации. В нашите гени има частица от тези люде живели тук преди седем хиляди и кусур години. Помним, че във вените ни тече и от кръвта на Траките. Но къде са Те сега? Защо са изчезнали? Иде ли и нашият ред? Народите и те ли като индивидите залиняват от старост, или просто морално се разлагат преди да изчезнат? Защо сме разделени? Та по тези земи Аспарух заварва Славяни, Траки, Гърци и сред тях потомците на древни народи. След туй се поселяват в различни времена Авари, Печенеги, Кумани и какви ли още не, но всички се зоват Българи. Защото това е било чест и гордост. Имали сме държава. Околните народи са желаели да ги управляват владетели като Омуртаг-строителят. Не като сега, ТЕРИТОРИЯ. От де се взе това деление на Роми, Цигани, Турци и какви ли не? Идеята за общата държава взе да чезне напоследък.
- Не говори така. Не го вярвам това - със зачервено лице отвръща Тате.
- Какво? Защо да не говоря? Липсват будители и обединители в наши дни. Та възраждането е инициирано от няколко личности, броящи се на пръстите на двете ми ръце. Къде са хората като Даскал Ботьо Петков, изучил и вдъхновил личности, като сина му Христо Ботев? Сред неговите ученици е и дядо Вазов-писателят и екзарх Йосиф. Един учител създал многг ВЕЛИКАНИ. Де ги виждаш сега моралните стожери и учители? Има ли поне една фамилия като тази на Вазови? Иван Вазов и братята му генерал Георги Вазов, героят от Дойран генерал Владимир Вазов и политика Борис Вазов. Де са родолюбците в наши дни? Всеки се надприказва, но дела няма, идеи липсват. Всичко се върти около келепира и файдата. Всичко е фалшиво, та дори и църквата я няма. Вижте афиша. Чалга концерт ще правят на амфитеатъра. Нещо да кажеш?
Тате нещо се умълча, не възрази, но дали ми се стори или игра на светлината ме подведе, но влага зърнах в ясните му очи.
............................................................................................................................
Автобусът, стар и неугледен, бавно пъпли по баира. Много друса, но от ямите по шосето е това, не от възрастта. Уморени сме, но любопитно гледаме през прозорците. Красиво, но запуснато е някак си навред. Тати сочи с ръка, с умора в гласа мълви:
- Шипка, заветният връх.
- Да, планини от героизъм и купища мечти, но на него са се били предимно чужденци. Опълченците са били в болшинството си Българи-имигранти от Бесарабия, завърнали се да помагат на Родината. Опълчението, основано в Кишинев, развеяло знаме от Самара! А местните?
- Щерко! Прекаляваш. Населението е било наплашено от кланетата през Априлското въстание, пък е имало и преди това войни, неспомогнали с нищо.
- Разбрахте ли, че нямало охрана и почти всичко е откраднато? - променя разговора Кака, сочейки монумента на върха.
- Чух за този срам и позор по телевизията, но някак си не вярвам. Те журналистите преувеличават, все сензацията търсят. Прави се доста за старините. Възстановяват сеобекти с пари от Европа.
- Да бе, да. Градят крепости от ютонг и гипскартон. Пълна бутафория. Един ден ще си имаме „Историленд”, съграден от стереопор и декор. Комай повечко пари се губят по трасето. Я за реклама, я някой изпълнител да се сдобие с джип... А колко обекти покрихме с асфалт? Останало под магистралите колко много се унищожи!
- То нали знаеш - сложно се отчуждават имоти, трудно се преработват проекти. Но се проучва, консервира, всичко се съхранява.
- Вятър и мъгла е това, Тате.
.......................................................................................................................
В парка пред Априловската гимназия седим. Наслаждаваме се на сладоледа и залеза.
- Какъв човек само е бил Васил Априлов, какво е направил!
- Татенце, той също първо емигрирал в Одеса, както и братя Евлоги и Христо Георгиеви и Петър Берон са били по чужбината. Изобщо от край време нашенци са напущали страната за да се поучат защо другите живеят по-‘арно. Сетне някои са се връщали да се опитат да събудят народа от дрямката.
- Добре де, не си ли горда, че си Българка?
- Разбери, обичам татковината и историята ни, зная, че род и родина не се избират или заменят. Любовта не се обяснява с думи, а се чувства. Но мога да кажа от какво искам да избягам. Това лесно се обяснява. От хората бягам. От катаджията, дето иска двадесет лева. От паркираните автомобили по тротоарите бягам. Не искам все да се оглеждам да не пропадна в шахта щото са свили капака.От доктора дето ви взе две хиляди лева да оперира прабаба бягам. Помниш, за кръв платихме, за упойка и пирон платихме, а каква стана? Сепсис от некачествана стомана! А тя така мечтаеше да отбележи деветдесет. Но заради някакъв си печалбар... А за гроба на Баба нещо да кажеш? Парите прибраха, сетне уж по погрешка изровиха останките, преди да са изтекли пет години! Сега не знаем къде свещичка да запалим, къде гроба да прелеем. Пуста алчност!
- Дъще, спри. Натъжаваш ме.
- А сестра ми? - сочи ме с ръка - Какво се случи? Сега не може да говори! Как само бъбреше преди да я бутнат на пешеходната пътека! С министъра дето я блъсна с мерджана какво стана? Съдът отреди, че детето е виновно, можело да види автомобила и да се въздържи да пресича.Като си идете с Мама, какво я чака? Някога е имало специализирани предприятия за такива хора. Сега за тях има мизерна помощ и глад!
За първи път виждам как Тати реве, но Кака не спира.
- Искам да зная защо Тихол, с когото учихме в пети клас, го съдят за педофилия? Направи грешка, влюби се в Татяна, дъщеря на хотелиер. Той на осемнадесет, тя на седемнадесет. Бащата не одобри и с вагон пари го срази. Сега Тишо се оправдава на трета инстанция. Други на тринадесет лазаринки вземат детски добавки вместо да ги прибират по закон в затвора. Омръзна ми от тези двойни стандарти! Ами ти? Двадесет и пет години искаш да се храниш от собствен труд. Разбирам, не щеш да си наемник. Обещаваха ви дребен бизнес, къде го? Нацвъкаха хипермаркети на общински земи срещу никакви пари. Приватизираха на свои, ала неподготвени хора индустрията. По селата се заформят едри феодали, дет и ножа, и хляба, пардон, и земята, и парата е у тях. Говорят ви за Евро-проекти, но се възползват само партийно избрани. Банките финансират един тесен кръг и лихварски къщи за бързи кредити. Едрият бизнес протестира срещу скъпият ток! Та нали този едър бизнес произвежда енергията! Волтаик до волтаика и все под тракащите перки на ветрогенераторите! Те нали не са на гражданите? Сега дори на будките и дребните майстори посегнаха! Бутнеш пет хиляди павилиони и имаш тридесет хиляди безработни, но на кого му пука за това? Идва ‘’Лавка’’. Със задължителното саниране ще направят наемници и последните волни птички. Докога ще се бориш? Колко пъти бизнеса ще мениш? Един ден и пенсия няма да вземеш. А с тези промени в здравеопазване? Олигарсите ще векуват, другите - кучета ги яли. Утре ще се лекуваме с домашна ракия и чер пипер. После маслото скъпо било щот в Германия ДДС-то било по-ниско. Да, ама там си е от мляко, а не от мазнина за фритюрник. Пък преди да мрънкат бизнесмените за данъчните ставки, нещо за заплатите да бяха ни разказали. Затова се нацепи народа. Затова се делим на свой и чужди. Дали ще ни бъде и пребъде? Докога ще си плащаш за да работиш?
- Какво им е на хората? Преходни люде или на прехода хора - смотолеви Тате - Нищо им няма на хората. Но чуй това парче, добре е казано всичко - рови нещо в менюто на плеъра. В околност се оглася от звуците на „Българи” на Ер Малък: http://www.youtube.com/watch?v=h7kHg77T3WA
Слушаме песента, всеки я разбира, както си вижда. Мислим за природата, за хората и за породата!!!
............................................................................................................................
Царевец. Прохладна вечер, неописуема ферия от звук и светлина.
- Тук са управлявали достойни мъже. Създали са България - рече Тати.
- Да. За награда са падали посечени от своите храненици, по-правилно хрантутници. Пък и тук е малко измислено, тази църква на върха малко не е автентична.
- Това е идея, символ. Какво като не отговаря на епохата? - дума Тати.
- От тук е управлявал Йоан Асен II и почти без да пролива кръв разширява България. Още мечтаем за трите морета. Но не бива да забравяме, че и той в чужбина ум и разум събира преди да ни въздигне - Кака спокойно словата реди. - Тате, какво ще речеш, ако чуеш, че бунтовници са взривили Хеопсовата пирамида?
- Вярно ли е това? В нета ли го прочете? Вандали, грехота.
- Не са толкоз щури да я бутнат, споко. Но ние си взривихме мавзолея. Дали след години няма да го възстановяваме като атракция за туристите? Страхотна възтановка ще се получи от кашони и найлони. Малко нелепо но...
Кака се обърна с гръб към нас и от плеъра се разнесе песента на Слави Трифонов „Нема такава държава”: http://www.youtube.com/watch?v=LA8lyQoxGgw
- Няма е нашата Държава. Плача, рева, но това е положението. Дано ни спасят един ден емигриралите в чужбина!
- Добре бе заминавай, но да знаеш „Нема месен па овесен”.
- Зная, но искам лично да проверя.
............................................................................................................................
Какво друго да кажа. Продължихме до морето. През цялото време на спорове се наслушах. На крайбрежието един бетон, едни строежи, но разбрах думите на Тати, дето Черното море е с характер като старите Българи. Но малко мъртво ми се стори, като сегашните Българи, празни бутилки и кенчета са осеяли дъното. Миди, риби, нещо почти са изчезнали.
Кака неочаквано срещна във Варна голямата любов. Поне засега така мисли.
Не те интересува какво последва?
Питаш какво стана?
Ами да....
Замина.
Тати замина...Кака остана, защото младежа иска първо да завърши и после чужбината ще гонят. Аз засега оставам, ще ги чакам да се върнат. Дано дочакам. Надявам се, един ден като се върнат, с тях да довее очакваният и истинският:
”Вятъра на промяната” - http://www.vbox7.com/play:0701c765
Но си мисля за това дето Кака го рече, дето Раковски, Левски, Ботев, Вазов, Априлов, братя Георгиеви и хъшовете са били емигранти. Междувременно и при нас идват разни чужденци. Хорат се мръщят, но може пък сред тях да е някой като Априлов или Вазов.

Нейде там в мрака накъсано едва-едва звучи позната мелодия, вятъра довява стих, изпят от един завърнал се емигрант... http://www.youtube.com/watch?v=d8sF15vGcZM
„Чака моето дете
Да се върна.”
............................................................................................................................

За три часа толкоз мога да напиша, то и без туй няма кой да го чете.
Все пак няма „месен па провесен”, но сме длъжни да го проверим.
Медун Винолейко.