Join the new world

Здравейте приятели,
вчера бе Деня на доброволеца. Аз да ви кажа честно, бях на работа и нищо за това не бях разбрал. После, когато се прибрах у нас, по новините чух за това събитие. Разбира се, навсякъде по медиите бе споменато, а и показано как президентчето ни ФедеРоската наградил цял куп знайни и незнайни чужди неправителствени организации и фондове със странни, но модерни латински съкращения, които обаче дават мило и драго за преселването и опазването на чужденнците в България (цъкYour text to link here...).

Краткия ми рейд из Интернет пространството ми позволи да видя как се отбелязва Деня и кои са акцентите и участниците в него. Откровенно там видях една PR акция на чуждестранни фирми. Фирми, които са отделили нищожен процент от заграбеното българско общество, за да инвестират в лъскане на имиджа си. Видях какво е направила компанията SAP в Сливен, видях какво прави AVON за българите на този ден. Видях и, че във Варна се организирало голям младежки купон по случая.
Всички говорят и се хвалят, камерите работят, работи и платената журналистика, която трябва да представят корпорациите и “хората”, които със използването на работен, природен и финансов ресурс на Родината, ни докарват кризисни ситуации, водещи до намесата на доброволци. Какъв порочен кръг само ....

Не видях, обаче никъде да наградят онези хора, които денонощно бяха в Аспарухово, Добрич, Мизия, Берковица и много други пострадали населени места. Не прочетох и думичка за десетките доброволци, които всяка събота и неделя се вдигаха на крак и със собствени средства отиваха, и безвъзмездно помагаха на възрастните ни майки, баби и дядовци срещу трагичната им участ, която е породена от действието или бездействието на целия наш мутро-политически елит и администрация. Стана ми малко тъжно, но пък знам, че тези хора и не търсят благодарност, знам, че благодарността те получават от насълзените очи на хората, на които са помогнали, защото "няма по-голям от този, който се е навел да ти помогне!"
Миг по-късно, обаче попаднах на това писмо, което вече обикаля Интернет. Ще ви го цитирам дословно:

"Честит ден на Доброволеца на всички хора с големи сърца!!! Поклон пред всички Вас, чиито имена може би не научихме, но стореното от Вас няма как да забравим някога. Благодарим за това,че сте по-добрата част от света около нас, че не просто живеете, а живеете за другите... Благодарим,че носихте и продължавате да носите болката заедно с нас... Благодарим, че заради делата Ви видяхме, че не сме сами и забравени...
И макар,че неизменно сте имали Вашите тежки моменти, знаем, че намирате удовлетворение от стореното, когато видите дори и едни навлажнени, но благодарни очи...
В Мизия няма вече да забравяме никога Вашия празник, така както ще помним и винаги ужаса от преживяното.
Бъдете благословени!!!"
Маруся Иванова
град Мизия, 5.12.2014 г.

Вече няма по-щастлив човек от мен, няма и какво да ме спре да вярвам в силата на Доброто. Горд съм само да добавя: И аз бях там, и аз помагах!



И да ви кажа, че след работа няма по вкусно и приятно нещо от военно-полевите кухни и бани на БА 🙂



С пожелание за светъл празник!