Join the new world

http://historybg.esmartweb.com/mak.htm
Установяване на съвременните граници в Македония

Антон Ж. Иванов



1. Странната подялба на Македония.*.

Разделителната линия на 1878 г. в историята на Балканите бележи началото на съвременната епоха на експанзионистичен подем сред балканските народи и мъчително установяване на граници между тях, чрез консолидирането им в държавни формирования, неотговарящи в повечето случаи на тяхното разселване и стремежи. Противопоставящото припокриване на зоните на присъствие и интереси, сблъсъкът на ангажименти и претенции в контактните, междинните пространства, изпълващи широки полета около националните ядра (доколкото може да се говори за такива), получават своя потенциал за бъдеща реализация в поредица от конфликти именно на Берлинската конференция. Сърцевината на тази конфронтационна полоса беше Македония.

След Руско-турската война от 1877-1878 г. четири балкански държавици обграждат от три страни османската провинция Македония. Княжество България и Източна Румелия, благодарение на пълното преразглеждане на Санстефанския прелиминарен договор за мир, се оказват нейни съседи, наместо тези три дяла от Целокупна България да останат обединени в една държава. Освен това Сърбия, с присъединяването на средното поречие на Южна Морава, и Гърция, добила през 1881 г. Тесалия, си отварят коридори към Македония, които се оказват в много по-удобна близост до основните оси на областта: Скопие - Солун и Охрид - Кавала. Впоследствие, при неминуемата подялба на областта, тези подходи към нейната вътрешност ще окажат решаващо влияние при разпределянето на територията й.

През 1878 г. с Берлинския договор от 1(13) юли за първи път се предоставя възможност в областта Македония да се установи полуавтономен режим в рамките на Османската империя, наедно с останалите й европейски провинции. Според чл. 23 от Берлинския договор те трябва да устроят свое вътрешно самоуправление по подобие на статута на о. Крит. Нежеланието на Високата порта да изпълни това постановление реално и равноправно за християни и мохамедани предизвиква многобройни антиосмански брожения и бунтове, две войни (Гръцко-турската от 1896-97 г. и Балканската от 1912-13 г.) и неколкократни намеси на Великите сили за налагане на областно самоуправление на размирните балкански вилаети. Едва през 1896 г. се въвеждат първите полуформални реформи за осигуряване на представителство в местната власт на цялото население на европейските провинции на Турция, но те се оказват безплодни. Външната намеса от страна на Великите държави достига своя връх с британското предложения за автономия на Македония от 1908 г., ала и то е отхвърлено с идването на власт на младотурците. Въпреки международните усилия за еманципиране на християните, консервативната империя, водена от Халифа на мюсюлманите, отказва да се промени.

През 1912 г. албанците използват отслабването на централната власт в западните райони и техни въстанически отряди, подкрепени от турските гарнизони в Скопие и Велес, овладяват големи пространства в Албания, Косово, Македония и изискват автономия. На 18 (31) август с. г. султанът издава ираде, с което вЯнински, Шкодренски, Косовски и Битолски вилаети (последните два обхващат Западна Македония) албанците получават широки права и привилегии, съставляващи фактически един полуавтономен режим за съхраняване на мюсюлманското надмощие. В Македония започва подготовката за поставянето на вътрешни граници.

По-малко от два месеца след албанския пробив Балканският съюз влиза във война с Османската империя. Албанската инициатива е поставила началото на разпределението на османските владения в Европа и балканските държави следват естествения ход на разпад на турската хегемония на полуострова. В началото на 1912 г. България и Сърбия вече са се договорили в таен анекс към сключения между тях съюзнически договор за зоните на интереси в Македония. Въпреки съществуващата двусмисленост в текста, Сърбия признава на България правото да присъедини териториите на изток от р. Струма, а останалите райони на Македония би трябвало да се обособят в автономна област. Ако това не стане, което почти се подразбира от контекста на тази разпоредба, Северозападна Македония се отделя в спорна зона (приоритет в нея ще има Сърбия), за принадлежността на чиито територии окончателно ще се произнесе руският цар. Към останалата безспорна зона Сърбия няма да има претенции. Проблематично остава разграничаването на териториалните аспирации за разширение в Македония на България и Гърция, които също влизат в съюзни отношения.

Балканската война приключва с успех за съюзниците и с разгром на империята и албанските автономисти. Войските на четирите съюзени държави (в Балканския съюз влиза и Черна гора) окупират почти изцяло османските владения в Европа, но възникват спорове за тяхното реално разпределение, а външната намеса предотвратява подялбата на Албания. Сърбия и Гърция са решени да запазят завоювания коридор между тях по долината на р. Вардар, след като Сърбия е отрязана от достъп до Адриатика през албанска територия, и сключват съюзен договор на 19 май (1 юни) 1913 г., фиксиращ границата помежду им и с България приблизително по демаркационните линии, но все пак в ущърб на последната. Изнервени от оспорването на предвоенните договорености със Сърбия, българите атакуват прибързано и разконцентрирано позициите на своите съюзници, предизвиквайки междусъюзническа война, която завършва с национална катастрофа.

На свиканата в Букурещ мирна конференция Сърбия и Гърция значително надхвърлят в претенциите си наскоро набелязаната програма за придобивки от антибългарското им съглашение. С Букурещкият мирен договор от 28 юли (10 август) 1913 г. първата присъединява Вардарска Македония (26 х. кв. км), а гърците получават големия пай - Егейска Македония (34 х. кв. км). За България остава Пиринска Македония (8 х. кв. км). Сърбия и Гърция утвърждават границата помежду си с Белградския договор от 3 (16) август с. г., а границата им с Албания е първоначално дефинирана с протокол на Лондонската посланическа конференция от 11 август. Според него трябва да се създадат две международни комисии, които на място ще проучат обстоятелствата и ще очертаят окончателно пределите на получилата независимост Албания. До края на годината приключва работата само по южния участък на албанската граница, до Охридското езеро, но дори и там тепърва предстоят спорове, сблъсъци, уточнения, промени.

На Лондонската мирна конференция се поставя и въпросът за принадлежността на егейските острови. Решено е полуостров Атон, който по това време е бил считан за остров поради прокопания в античността канал през неговата шийка, да получи статут на екстериториалност, ако и да се намира под гръцки надзор. Съдбата на останалите турски острови в Бяло (Егейско) море, между които най-големият остров, намиращ се в близост до македонското крайбрежие - о. Тасос (от средата на ХIХ столетия той принадлежи на египетската династия, но през 1908 г. е възвърнат към Османската империя), според подписания в Лондон на 17 (30) май 1913 г. договор ще се определи от Великите държави. През 1912-13 г. българската дипломация, основавайки се на овладяването на Кавалския залив, претендира за присъединяване на Тасос към Царството, ала след Втората балканска война Гърция остава единствен съперник на Турция за островите в северните води на Егея. През февруари 1914 г. с ноти до двете държави Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на Първата световна война предотвратява нов сблъсък между тях.

В съюзническия договор между Гърция и Сърбия е предвидено първата да осигури свободен излаз на своята северна съседка през пристанището на Солун и водещите към него железопътни линии от Битоля и Скопие. На 10 май 1914 г в Атина е сключена конвенция, уреждаща достъпа на Сърбия до Егея през Солун. Избухването на Първата световна война осуетява реализирането на този проект, а след нейния край правителството в Белград завишава претенциите си за устройването на югославска свободна зона на Солунския залив.

В стремежа си да установят равновесие на Балканите през 1913 г. "неверните съюзници" пренебрегват българските основания за присъствие в западния дял на полуострова и затвърждават духа на "балканизация" в региона, станал пословичен през ХХ-то столетие. Заложените през тази година противопоставяне, недоверие и дори омраза ще преследват балканските народи и занапред, обричайки ги на демонично съревнование за надмощие и елиминиране на съседа. Трагичното стечение на обстоятелствата при странната подялба на Македония разкъса полуострова из сърцевината му.

18.05.1999

*”Прекрояването на Македония” – бр. 6/1999