Join the new world

Дебел Сашо пушеше на верандата и гледаше сиянията причинени от падащите турски ракети над Пловдив. Преди десет дена, мачкаше анадолското плато от Черно море до Сирийската граница. Днес анадолците бяха дошли да мачкат неговата родина.
Дебелия не изглеждаше ядосан. Днес беше налял 585 000 щета в битката за Русе и заедно с другарите си в дивизията бяха отмъкнали един рунд на турците. Факт който го караше да се гордее особено, след като на мундира му заблестяха, след тази битка нови два медала, втори патриотичен и първи героичен.
Той отново дръпна от лулата и след миг издиша облаче дим. На хоризонта в нощта просветваха игриво светлините на войната. България отново беше на губещата страна. Отново ресурсите се топяха а гражданите обедняваха. Резултат от управлението на хора които не могат да променят начина си на мислене. Едно и също се повтаряше на определени периоди от време. Цикъл. Приливи и отливи. Мечти за могъща и богата България. С тези хора на власт никога нямаше да я има. Никога. Дебелия знаеше какво трябва да се направи. Виждаше целия план пред очите си. На ум можеше да разиграе всеки ход на играта, която щеше да направи неговата малка държава в най-голямата империя създавана в тази реалност.
Имаше само една пречка пред това теорията да се превърне в практика и тя беше вътрешна. Вътрешната съпротива беше най-страшната и зловеща заплаха пред плана на дебелака. Скоро щеше да дойде време, време за борба, време за сваляне на картите и прибиране на постата а Дебел Сашо много обичаше точно това действие.
България е страна на гордо въчище но вълците ни до един са единаци.