Ако не можем да сме като тях, може поне да ги помним!
Nestor The Slav
Днес се навършват 70 години от подвига на Капитан Димитър Списаревски.
Димитър Светозаров Списарѐвски /Спаич/ е български офицер, капитан, летец-изтребител. Загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война. На 20-и декември 1943г., името му се превръща в сакрален символ на българската храброст.
Димитър Списаревски е описван като буен и непокорен и остро реагиращ на всяка несправедливост. . Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.
Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. [...] Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!““
Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: „..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“ А друг път: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“. Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.
На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator ("Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка , охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning ("Светкавица") от 82-ра изтребителна група, се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София. "Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън, който казва: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"
Лейтенант Едуард Тинкър, пилот на "Лайтнинг" от изтребителното покритие, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Подофицер Робърт Хенири Ренър, след тарана на българина, ужасен казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан.Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.
Поклон...
Comments
Най-лютият! о7
o7
о7
о7
„Загива при първия си боен полет...“
гледам е копирано от уикипедия, но днес в един вестник четох друго 😃
общо взето липсва как се върнал от Германия и какво е правил до въпросната битка, която не му е била първа...
ПОКЛОН!
о7
o7
"Ако не можем да сме като тях, може поне да ги помним!" o7
ПОКЛОН!
о7
Информацията е от Уикипедия, да. Там е най-достоверна и потвърдена от доста източници. Разбира се има още доста интересни подробности, които всеки може да си прочете. Целта беше просто да изведа най-важното. 🙂
o7
o7
вечна памет на героите
ПОКЛОН!
о7
o7 - да се напише и от военния вестник !
такив неща трябва да ни надъхват да бъдем по обединени за да побеждаваме дори в игра където е още по лесно
о7
"Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески."
Сега с транспортните машини едва ли ще ги докараме толкова . А каквото и обучение да имаш , с 50 годишен изтребител ще е много трудно ( в момента и такива носят бойно дежурство).
Поклон !
o7
Поклон!
За почест! o7
o7
"Ако не можем да сме като тях, може поне да ги помним!"
o7
Очарователният небесен титан Спаич...
о7
o7
една от малкото свестни статии в този сайт..БРАВО! о7
o7
Браво, Митак! Скоро не бях чел нещо смислено тук!
Лейтенант Едуард Тинкър, пилот на "Лайтнинг" от изтребителното покритие, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Подофицер подофицер Робърт Хенири Ренър, след тарана на българина, ужасен казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
о7
o7
... на такива българи, които не са готови да дадат дори педя българска земя се гради славата на бойците ни...
затова сме били признати от "великите сили", които са ни показвали уважение, през предишните 2 века;
и затова правителството на една приятелска (в играта) страна се опитва на ни смачка чрез тукашните си лакеи;
но когато такива българи се родят сега, ние сами ги изяждаме или изгонваме...
Списаревски е един огромен герой! Спасил е стотици невинни хора от гибел. И все пак през войната умират няколко хиляди невинни българи, а пък нашата гнусна държава прави паметници на американските летци-"герои" (терористи). Народът с абсолютно нищо не е бил виновен, че политиците са взели малоумно решение и са отишли на грешната страна. Но за американските политици това няма значение - неслучайно избиват без да им мигне окото стотици хиляди НЕВИННИ японци. Нямало друг начин да се накара Япония да се предаде, да бе. Само чудовища избиват невинни, мирни граждани, и наричат това "война". Каква война? Когато избиваш мирни граждани, това е тероризъм. Но както и Германия, така и Америка никога няма да си плати греховете от преди 70 години.
И пак да кажа, гавра е в България да стоят паметници на американските "герои", вместо на тяхно място да има повече паметници на истински герои. Абсолютна гавра!
А все още няма паметник на загиналите мирни граждани при терористичните актове. И нека да е в центъра на София.
Лейтенант Едуард Тинкър, пилот на "Лайтнинг" от изтребителното покритие:
"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света."
Нима българската земя не е "най-скъпата светиня на света"?
Българите тогава са били много свързани със земята, повече от днес. А и пилотите са осъзнавали, че не успеят ли, обричат на смърт хиляди жени и деца.
Кой истински мъж не би се пожертвал?!
===========
Така се е мислело нявкого. Някога, когато е имало герои. Но ние не сме по-различни! В нас тече кръвта на тези герои и ние също можем да сме герои. Можем! Нищо, че разни помияри искат да забравим кои сме и да ни внушават, че сме били "лош чпвешки материал". Такъв са те, а не ние!
Аз съм на почти век, но духът ми е бунтарски. С радост виждам как днешните деца се връщат към българските ценности, към българските традиции и история.
Значи България ще я има и след мен!
Да живее България!
Браво за статията, ето такива трябва да има в топа, а не спамерските помии на шепа олигофрени!
o7
"Ако не можем да сме като тях, може поне да ги помним!"
Да живее България!