Десетият ежегоден Конкурс “Рисувам с Лайна” откри врати в ...

Day 2,152, 11:37 Published in Bulgaria Bulgaria by Corsemish

Десетият ежегоден Конкурс “Рисувам с Лайна” откри врати в Прословутата обществена тоалетна на железопътна гара Дългопол.

Тазгодишното мото на Конкурсът е “Да спасим Лаинописта”

Очакват се изявени лайнянисти от страната и чужбина (България спечели злато за пореден път на световното Бианале по лайнорисуване. Бел. ред.) Ще присъстват прословутите художници Батак-Мичо, Цеца/Мъжката и британският график Чарлс “The Shit” Ремингтън.

Нека тук вметнем че българия има многовековна и утвърдена традиция в Лайнописта. Нека споменем само някой култови галерии като бившите обществени тоалетни на гара Бургас, Ямбол, летище София и много други градове. И разбира се да не забравяме малката, но изключително красива тоалетна на барчето на автогара Китен, която е изписана до тавана от вещи ръцe (явно там е ползвана стълба или скеле).

За съжаление много от тези храмове на народното изкуство бяха съборени или закрити през последните години. Пластове и пластове Лайнопис загинаха под отломките на прословутите комунистически тоалетни. Класически творби като “Дете с Ако” на Говнясо, “Тайната Диария” на Лайнардо да Винчи, “Лайногледите” на Ван Гъс и “Под каменният Мост” на Рембранд бяха завинаги загубени.

Поради тази причина тазгодишното мото е “Да спасим Лайнописта”, аз лично вярвам че лайнописта винаги ще следва българският народ и никога няма да бъде забравена! Колкото и тоалетни да бъдат съборени, колкото и стени да бъдат измити, духът на лайнописците няма да бъде сломен или погубен!

И в този дух нека спомена едно от моите спиритуални изживявания свързани с лайнописта. По време на едно от моите посещения в тоалетна на луксозно заведение на нашето черноморие бях посрещнат от отблъскващо чисти стени. Душата ми се сви от умиление, покрусен аз ходех от тоалетна на тоалетна и търсех изкуството. Безличните редове бели плочки минаваха край мен, като празните лица на западноевропейски граждани… и О! Чудо! Зад едно луксозно гърне се подаваше малка, кафява рисука. Обърнах се и се погледнах в огледалото, усмихвах се замечтано, от окото ми се търкулна сълза…