Мистика и пътешествия

Day 2,106, 05:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Qj1pingvinski1anger1management
Обяд при китаеца.


Получих информация от тайния ми агент, че в Тайланд нещата са доста съмнителни, ядейки „Мравки лазят по дървото“. Лудите крака бе тайландски поданик по паспорт, но по душа беше търговец в Илиянци в тъмните години на прехода. Бе направил няколко доста успешни сделки с дънки, внос от Турция и сега беше далеч от този мръсен бизнес. Сега бе отворил китайски ресторант, работещ с тайландски продукти,негова детска мечта и вместо Патицата по пекински- получаваш банкокски Лабрадор . Все пак Лудите крака си разбираше от работата-успяваше да уцели точната консистенция и да направи сладко-киселия сос с толкова добри вкусови качества, че да замаскира бедната животинка-това трябваше да му се признае. Ударих последните 3,50 лева на стотинки в масата и тръгнах. Тази следа си заслужаваше да се провери. От дни следях пазарите, а те неминуемо нашепваха за бъдещото развитие-изкупната цена на Капалъ Черши на турския чай рязко се вдигна, китайската икономика спря своето стремглаво развитие и остави много минни компании, добиващи желязо да загинат, открих миришещите листчета от детската градина зад леглото и по същото време спряха да излъват ония пачи от мис БГ. Не ми трябваше повече от това, единственият въпрос сега беше как да намеря подходящ екип за тази нелека задача. Всичко изглеждаше привидно нормално-четирима китаеца жулеха Белот на касетка от бира, стар кореец играеше Маджонг и тогава ми просветна ! За пореден път не бях успял да ползвам студентската си карта за намаление в ресторанта му и да спестя близо 90 стотинки, които щях да комбинирам с други 10 и да пътувам малко по-спокойно в градския транспорт. „Нищо“ –казах си леко смръщен- „ Малко емоция няма да ми навреди“...

Набиране на екип.

Знаех точно какво търся-инженер, зъл учен и тъмнокож, който да бъде жертван, в случай, че нещата се объркат. Продадох бирените си капачки от Каменица на някакви хипстъри в парка, от които си направиха гривни за ръцете, а останалото изхвърлиха /какви глупаци, капачките бяха промоционални и при въвеждане на символите можеше да се спечелят 90 тона бира-какво пропусках само. Надявам се да си заслужава/. Бързо намерих безработен инженер в бюрото по труда, а злия учен ме чакаше на входа на БАН. Оставаше да намеря само цветнокожия. Взех картонен кашон, подпрях го с пръчка, в основата на която бях вързал конец, а за примамка сложих медна пластинка, част от някаква машина в БАН. Усилието ми се увенча с успех. Първият мангал, който мина с велосипед, толкова отрупан с желязо и бакър, че физиката трудно би обяснила подобно явление. Слезе от колелото, приближи се до кашона и възкликна „ХА ! Хъсметче !“ Оттам нататък само трябваше да му кажа, че жена му отново е бременна и щели да спират помощите за неграмотните, а той започна да се вайка как щял да изхранва „петчленно дете“ със стоипетшейсет лева. Веднага се нави да дойде с нас-тук нищо не го задържаше.



Локация : В дивия.

Намирах се на левия бряг на река Меконг, вървейки обратно на посоката на течението с моя екип и водач. Той бе потаен, приличаше на български пенсионер-бедно облечен, но адски пъргав и разговорлив. Пълната тишина и липсата на разговори бяха нарушавани само от портативното му радио на батерии, което странно как ме облъчваше с песни на Азис-напипай го и други хомо рефрени. Бяхме уцелили кофти време. Сезонът на мусоните бе във вихара си, а Тибет не е никак приветливо място. И въпреки нечовешките условия припевите от чалгата с китайски акцент ми идваха в повече. Следвайки своята карта осъзнавах, че сме все по-близо. Какви ли тайни ни чакаха вътре ? Тайнствената пирамида вече се виждаше, а аз подканих мангала да вървъ пръв в случай на „трудова злополука“ .Ето я и нея...Влизаме....