Join the new world

Партиите са патология на обществото! И все пак, проблемът не са самите партии, а нейните лидери и диктата в държавата от тях.
С приемане модела „многопартийна система“ и отказът от чл. първи на Живковата Конституция за ръководната роля на партията, практически не ликвидирахме, а запазихме властта за партиите. Какво тогава променихме? Нищо, освен „свободно“ наддаване, надцакване и пазарлък с външните господари кой да е поредния ездач, определен да ни яха! 1. След всеки „избор“, „спечелилата“ партия или коалиция поема властта в държавата, останалите партии скрито подържат статуквото, имитирайки „опозиция“ и отново наблюдаваме старата, до болка позната картина: „Бразда, волове, хомот и партия-ездач“. 2. Всяко управление на държавата от една партия или коалиция от партии, означава налагане волята на малцинство над мнозинството. Световната практика ежедневно доказва, че партийните интереси винаги се разминават и противопоставят на обществените. Каква е тогава разликата между еднопартийна и многопартийна система на управление на държавата? Нулева. И при двете системи, партиите налагат своята вътрешна воля над нацията и държавата, без да се съобразяват с останалата част от обществото. Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над географски регион населен с група хора (напр. нация или племе). Според действащата Конституция: Чл.1 ал. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Първо: В контекста на чл.1ал.3 от Конституцията на България, партиите противоконституционно притежават властта над регионите и хората в държавата. Единствената морално-правна власт е самоуправлението! Второ: Най-голямата лъжа е, че партиите са сдружение на гражданите. По своето строителство, партията е инициативна група /самозван елит/, който чрез обещания за светло бъдеще, въвежда в заблуда и обсебва по-голяма група наричана електорат, моделира нейното поведение и налага волята си в т.нар. „сдружение“. Основни похвати на „елита“ са демагогия, манипулации и злоупотреба с доверието на електората. Веднаж наложил своята воля вътре в партията, елита се устремява към овладяване властта и богатствата на държавата. Трето: „Обещаното, не е като даденото!“ - казва народа. Партиите са оазис и инкубатор на лъжци-престъпници, чийто обещания са мираж за човека. Управлението на държавата от партии е грешната формула, защото партията защитава политическата воля на определена група /каста, клика/, докато интересите на голямата част от хората остават неудовлетворени и незащитени. Четвърто: Участието на партиите във властта е несъвместимо от гледна точка понятието за демокрация, чиято същност е самоуправление. Пето: Гореизложената фактология дава достатъчно правно основание за юридическа намеса на Конституционния съд и вземане съдебно решение: „Упражняването на партийна власт в България, след датата на отмяна чл.1 от Живковата конституция е противоконституционно, а приетите закони и действията на правителствата през този период са нищожни и/или унищожаеми “. Шесто: С това решение възниква ново правно основание и отваря пътя за налагане ефективна наказателна отговорност на всички преки и косвени участници в процесите на разграбване и унищожение на националното ни стопанство, включително конфискация на заграбеното от тях.
Извод: 1. Партиите са мафиотски кланове и мястото им не е в управлението на държавата. 2. Вярната формула за Управление на държавата е общо ръководство от всички структури за самоуправление по волята на суверена.