Някой ден, като срещна бог

Day 2,015, 14:59 Published in Bulgaria United Kingdom by Slavi Boss

Преди триста години Блез Паскал рекъл, че бог най-вероятно няма, но е добре човек да вярва в него, просто от предпазливост. За да не се окаже накрая, след смъртта си или след Второто пришествие, застанал пред великия съдник, мънкайки “Ама тя логиката сочеше че не съществуваш…”, малко преди да бъде отпратен на вечна баня в някой казан с врящ катран…


Аз мисля, че Паскал определено основание да се страхува. Ако бог се окаже юдео-християнско-мюсюлманския Бог, смятам, че като се срещнем имам какво да му кажа. Защото той може да е всемогъщ, но ако ме пита защо не вярвам в него, явно не е всевиждащ – затова смятам очи в очи да му обясня някои неща.

Вярваш ли в себе си и делата на своите хора?

Ще започна не в хронологичен, а в географски ред – ще започна от България и нейната Българска православна църква. Ще му обясня подробно за медийните курви-митрополити с часовници за по 20 000 лева. За вечно гладния за имоти и привилегии клир. Особено внимание ще обърна на лицето на църквата - поповете, пияни на литургия, но пък искащи пари за всяко опело, кръщене и сватба, въпреки изричните постановки в техния правилник за вътрешния трудов ред че тези ритуали са безплатни.

Ще му посоча (поименно ако трябва) доста голямо количество престъпници, морално пропаднали и зли хора и противни гъзолизци в държавата, на които служителите му не, че не обръщат внимание, но даже напротив – получават от тях подаръци, венчават ги на грандоманските им сватби в центъра на Пловдив. А след това намират за най-належащо да заклеймяват като небогоугодни … филма за Хари Потър, концерта на Мадона, гейовете като цяло и евентуално някоя и друга книга.

Разпростирайки се по света, ще карам по-наедро и няма да споменавам конкретни случаи. Но ще се занимая пространно с католическата църква и няколкото хиляди изнасилени момченца (за които се знае) в сравнително кратък период от последните десетилетия – изнасилени не от кого да е, а от свещеници. При това свещениците не са осъдени за това, а прикрити с нарочна заповед лично от папа Йоан Павел II, любимия папа на всички. Само бегло ще спомена за епидемичния СПИН в Африка, резултат от дългогодишната категорична забрана на църквата за използване на презервативи, за подкрепата на католическата църква за фашизма и Хитлер, а за инквизицията даже няма да си отварям устата, за да не ставам банален.

Но няма да тая надежди

Но ще кажа тия неща не с надежда и вяра, а със страх и осъзнавайки, че съм обречен. Защото ако има бог, и особено ако той е Бог и аз стоя пред него и му ги говоря тия работи, аз ще знам, че съм по-добър от него. Че ако той, във всемогъществото си, наистина е такъв, какъвто ни го описва църквата и библията, ако той във всемогъществото си, позволява всички гореописани неща да се правят в негово име… аз ще знам, че той не е добър и милосърден, а просто злобен, егоцентричен и властолюбив мегаломан.

Ще знам, че съм по-разумен и най-вече по-морален от него. И той ще го види – че стоя по-високо от него във всичко, освен в едно – той е всемогъщо силен, а аз съм просто човек. И мен ще ме е страх, защото знам какво мога да очаквам от коравосърдечен мегаломан. Особено някой зъл и морално низък, който осъзнава, че е срещнал човек, по-добър от него.