Join the new world

Имам си една мечта, да не ме боли глава. Доста банално, нали? Да. Така е. Обикновените неща са банални и скучни. Мечтите не са. Мечтите са лични и съкровени, те ни пренасят в друг… Почвам да звуча, като Наталия Симеонова, а не искам, въобще не искам. За какво мечтаят хората? Пари, коли, секс, имоти, бижута? Власт или слава? Власт и слава? За Властислава от съседния блок? Не знам. Мога само да предполагам. Да наблюдаваш хората и да се опитваш да минеш през черепа им, през трите слоя тъкани обвиващи мозъка(май бяха три, или не бяха, не помня), да проникнеш в него и да видиш мечтите им, си е интересна игра. Малко самотна, но интересна.
Вчера, една мутрафонка, по-гримирана от фолк певачка преди клип, чакаше пред мен на светофара. Загледах я-„пълно бойно снаряжение”. Клин, блестящо яке, очила тип „заварчик”, коса обработена с повече химикали от ГМО зеленчук и разбира се, двадесетсантиметрови токове тип „Галена има такива в новия клип”. Всичко както си трябва. Седя и я гледам. Какво иска тая жена? За какво мечтае? Не е трудно да се отгатне. Или пък е. Не е лесно да четеш мисли. Светва зелено, пресичаме. Една баба настъпи бъдещата или вече настоящата „гранд дама”. Обърна се. Такива псувни, не съм чувал и от шофьор на маршрутка в задръстване. Грозна работа. Бабата се извини, усмихна се и си замина по своя път. Браво на бабата. Убий простака с презрение. Не винаги помага, даже хич, но ми харесва как звучи. Е вече съм сигурен за какво мечтае онова въплъщение на неграмотността и душевната празнота. Скучна история, банална, битова, но така е, повечето са такива. Хубаво че бързо се забравят.
Някой беше казал: „Реалността е фалшива, мечтите-истински”. Даже се сетих кой го е казал. Интересен човек, не като горната история. Прав е. Реалността е фалшива, защото така ни изнася, трудно е да я направиш приятна, не зависи само от теб, зависи от всички около теб и не само. Сигурно сега си казвате-„Абе, не е точно така, зависи от гледната точка. Зависи как гледаш на живота."Каквото си посееш…"”. Така е…или не е, не мога да съм сигурен, за какво въобще мога да съм сигурен. Ако гледам на нещата с друг поглед, най-вероятно да стана кривоглед. Не искам. Пак се отплеснах. Мечтите, мечтите...Хубаво е, че са без пари. Още едно банално заключение. Излишно, но вярно. Мечтите са странно нещо, то и животът е странно нещо. Колкото хора, толкова и мечти, или не… По-скоро, какъвто човекът, такива и мечтите му. По-добре звучи така и по-вярно. Мечтите ти наистина се определят от теб самият, но не само съзнателното им създаване. Определят се от това какво си видял досега и какво си почувствал, какво си променил в своя живот, в живота на другите около теб. Светът на мечтите е прекрасен свят, сакрално място за… Наталия, млъкни! Искам да напиша нещо свястно! Няма да се получи. Той Буковски беше казал нещо от сорта, че човек не може да напише нищо свястно преди петдесетака. Аз съм далече от петдесетака, много далече от него. Но и той бързо ще ме застигне. Така става обикновено, дано поне тогава да пиша свестни неща. Ех, мечтии,мечтиии. Човек без мечта е, като дърво без корен. Ха-ха! Как пък ми хрумна? Чул съм го някъде, със сигурност. Но е вярно. Само верни неща казвам днес. Човек без мечти е празен, като рапан в магазин за сувенири. Да, като рапан! Отвън красив и интересен, отвътре-пуст, празен, тъжен и самотен. Май трябва да приключвам, какво съм се размечтал тука. Нещо за край, нещо за край… Сетих се! Еедин друг голям човек е казал:

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one.

Слава Богу!-бих добавил аз.