Join the new world

"И имам една мечта - световен мир, да няма бедни и децата в Африка да не гладуват."
Клоунът Смехурко загаси телевизора. Съжаляваше, че го е пуснал. Миските бяха все сочни мадами, но от към акъл... хвани едната, удари другата. Изминалия му ден беше дълъг и завършваше самотно в гримьорната.

Интересно, че днес цял ден слушаше за мечтите на хората. Още сутринта, на репетицията, една от досадните акробатки му обясняваше половин час как ѝ било писнало от този провинциален, долнопробен цирк, как той било много под нивото ѝ, как ѝ било писнало от тази вмирисана шатра... как си мечтаела още от малка да играе в Монте Карло, да обикаля Европа и света.
След репетицията шефът на цирка, който съвместяваше длъжностите на конферансие и рекламиращ представленията (обикаляше с един стар червен пикап града и обявяваше кога е следващото представление), събра трупата и им говореше за това, как да притежава и управлява цирк била негова най-съкровена мечта, която благодарение на всички тях вече била реалност, как мечтаел и вярвал, че тепърва тази скромна трупа щяла да пожъне национални успехи, как мечтаел за турне по Балканите и Русия...
Следобед, докато Смехурко пушеше на двора, дребното човече, което се грижеше за животните, му сподели мечтите си - маймуните да спрат да го замерят с остатъците от храната си и гълъбите да спрат да серат толкова много. Говореше с толкова печал, че Смехурко искрено го съжали и го почерпи цигара. Човечето му отказа - "А бе предпочитам конопче, не ти ли се намира?" Клоунът го погледна озадачен, промърмори едно "Не" и се прибра в караваната си да поспи за час, преди да е станало време да се готви за вечерта.
Преди представление Смехурко имаше задължението да посреща и приканва публиката. Това всъщност му харесваше, защото обичаше да забавлява и контактува с децата, а такива идваха доста. Правеше някоя смешка, спечелваше доверието им и ги заговаряше. Единствено техните мечти не му дотягаха - бяха някак истинни и чисти. Днес едно 7-8 годишно момченце му разказа как мечтае да стане известен футболист, междувременно щял да завърши медицина и да стане доктор, като баща си. До него стоеше момиченце на същите годинки; тя каза, че също иска да стане лекар и че би се оженила единствено за такъв. Хвана момченцето под ръка и го обяви за свое гадже. "Гледай ги - помисли си Смехурко - толкова лесно стават нещата при тях. Аз пък наближавам 40 и така и не си намерих другарче." Поклати тъжно глава и единствено нарисуваната му усмивка скриваше бликналата тъга в душата му.

Въздъхна. "Късно стана, хайде да се омитам." Свали червения нос и започна да изтрива грима. За миг си позволи и да помечтае. Мечтата му беше проста и очаквана - да се намери някой, който да съзира тъгата му под нарисуваната усмивка.