МОЯТА КРАТКА СРЕЩА С ДЕБЕЛ САШО

Day 1,880, 02:41 • Published in Bulgaria Bulgaria • by komador

Хауса беше голям. Не можех да си намеря ни вафлите ни парите а таксито вече чакаше пред отрядната барака. По улицата беше доста оживено, цели отряди се изнасяха в посока юг и дрънченето на оръжие огласяваше махалата. Напъхах куфарите в таксито и таман се чудех бакшиша с колко ли ще ме одере с тая нова тарифа, гледам насреща Дебел Сашо се татрузи меланхолично надолу по улицата мелейки отново нещо в устата си.
- Здрасти! Абе чух нещо по радио точката , че ще ходим на топло. Пак ли заминаваме?- наклони леко глава настрани и сви устни в единия както правеше той когато искаше да иронизира нещо.
- Здрасти!- поздравих го и аз, досещайки се на какво се дължи леката ирония.
Последният път когато се местихме пак бе на топло ама бе една джунгла, майката си трака. Нямах много добър спомен от това пътуване, много бойни другари загубих там. Гаучосите ни разпердушиниха на изпроводяк.
- Къде така, последния път се готвеше за сватба?
-Аха-премляска Дебелия- са идвам и от кръчмата голяма глъч и там е настанала. Ти кат гледам си помъкнал всичко, май си мислиш че по-дълго ще останеш там.
- Е, надявам се.-лаконично отговорих- Поне нефтения кладенец дето го бастисах от една гръцка чалма, да е читав.
Дебелия се загледа в мен и пак наклони глава а оная трапчинка над лявата устна пак се появи. Леко се ядосах ...”тоя пак ме иронизира”...помислих си аз.
- Пич, давай по кротко!- рече Дебелия и потърси с поглед кошче за да изхвърли хартийката която беше останала от това което дъвчеше. Разбира се кошче в БГ, само ако имаш късмет. Дебелия помосли дали да не я подхвърли небрежно под минаващия камион с поредния натоварен отряд в него , но реши все пак да я набута в широкия си джоб.
- Е , хайде че нещо ми пристъргва пак. Лек път и гледай пак да не омажете нещата.
Големото туловище отново меланхолично пое надолу по улицата сякаш владееше целият свят и нямаше за къде да бърза.
Пъхнах се в таксито изпълнен с надежди за слава и богатство и заминах. А сега се сетих....”Забравих вафлите а и дебитната карта е празна”. Ква слава, кво богатство? На гол тумбак с чифте пищови.