Алия...

Day 1,796, 14:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by krisi144

Вечерта беше хладна, а тя държеше телефона в ръката си, беше се излегнала на леглото до прозореца и гледаше луната. Отново си пишеше с него, този път той бе далеч от нея и тя си спомни последните му целувки нежни, жадни и страстни, а душата и копнееше за него, неговото докосване, неговата топлина и неговия мирис. Отвори дневника, който лежеше на земята до нея с химикалка между страниците.

" 18 годишно момиче, с ефирен татус на гърба, нисичка, с кестенява коса и кафяви очи. Да това бях аз - Алия, от малко градче, някъде по света и отново съществувах.

Ден, поредният ден…
Всичко беше безразлично, но чаках онази Светлинка, която винаги ми показваше как стоят нещата около моя милост. Макар и на 18 всичко ми се струваше различно. Поредният месец, не чак толкова отдаден на виртуалния свят, а по скоро на хората от него, където търсех сходни интереси и може би начини да завържа приятелство.


Хъм…
Ден, отново поредния ден, всъщност кой ден е!?


Четейки хронологията от различните чатове, осъзнавах, че тези хора, които дават всичко от себе си или поне малка част, са онези, които биха били едни от най – добрите управляващи в света, не защото показват на какво са способни тук, а защото знаят как да го постигнат и знаят какво искат. Часът е 21:52 , а аз отново се колебаех дали да не захвърля всичко настрани и да си пусна поредната бавна песен за деня, която ме караше да се замисля, дали наистина си заслужава всичко…

Дали си струваше да се боря, макар и за моето оцеляване … ???

Мислех си, колко е хубаво, че съм сама в стаята и че няма кой да види очите ми с колко много емоции са изпълнени, и как блестят от напиращите сълзи. Ах само да можеше да видиш очите ми, как копнеят за теб, да те видят отново."

Написа тя в дневника и го затвори, а очите и бяха червени, отново беше плакала. Спомни си, за пореден път, за онази Светлинка, която и носеше радост, а сега я нямаше. Отвори нова страница и написа:

"Слагам ново начало, спирам да бъда затворена в себе си, ще му покажа коя съм аз."

А зад тези думи стояха най-искрените и намерения. Тя отново искаше да го омае и да бъде с него, да знае, че той винаги ще е с нея и никога повече няма да са разделени. Тя винаги изпълняваше нещата, които си бе наумила. А от този ден започваше нейната най-значителна история на живот...