Сам си наблюдавай и си вниквай..

Day 1,735, 05:39 Published in Bulgaria Turkey by The Green Scarf
Чудя се какво е животът макар, че в другите очи може да е различно..
Струва ми се, че животът е неизразим с думи, той е нещо, което се “знае” само като се живее и както е казал Антон Чехов- Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и си вниквай..
И какво от това ?! Наблюдавах.. и видях колко е трудно да бъдеш себе си.. Никой не те приема такъв какъвто си, всеки се мъчи да те променя.. Ти си като пластелин, огъват те, променят цветовете ти, добавят, изваждат.. и какво.. след време решават, че не си им интересен и те изхвърлят.. Никой не се пита, всъщност на теб какво ти е.. Никой не се опитва да влезе в теб и да разбере какво те тревожи.. Просто те моделират.. Тъжно, но реалност..
Вече съм на 17.. промених се хиляди пъти за да се впиша в някоя компания и за пореден път се разочаровах.. Всеки един изискваше от мен различни неща, а аз като малко дете им угаждах..
И сега какво.. след като милиони пъти бях с различни цветове и форми, загубих себе си.. Сега какво да покажа на човека, който не иска да ме променя?!
Какво по-точно да покажа от себе си? Сега ще кажете- бъди себе си..
Но как? Как да покажа кашата в живота си, а все още съм толкова малка?
Винаги съм била чувствителна и стеснителна и това ми е пречило най-вероятно да запазя себе си, мислих, че хората са добри, но явно съм грешала..
Една случайна забележка промени целия ми живот до тук.. Промених се изведнъж! Станах себе си. Опитах се да изследвам личността си. Да разбера що за човек съм. Огледах силните си страни. Научих всичко, което можах, за цветовете и стиловете, и се обличах така, както ми се струваше, че ми отива.
Така и не се опитах обаче да намеря нови приятели.. Изпитвам страх от това да не бъда отново наранена..
Все още живея с комплексите си от едно време, онези, които ми създадоха всички „приятели“.. Не мисля, че ще ги преодолея, но се старая да мисля по-малко за тях..
Благодарение на майка ми, успях да разбера и поправя мои грешки, за което съм и благодарна.. Човека до мен вече почти 2 години ми отвори очите за толкова много неща, и определено вече знам коя съм аз..Сега когато срещна нов човек, аз съм себе си.. ако не му харесам- вратата е отворена..Без него ще се чувствам по-добре!
Признавам, че самочувствието ми се дигна доволно, след като разбрах колко по-добра съм от много други момичета.. Че се чувствам добре с един.. а те с много други мъже.. Те избиват комплексите си сменяйки партньори си всяка вечер.. Чувствам се добре.. щастлива, че минах през всичко това докато бях малка.. Защото знам, че през остатъка от живота си, ще бъда силна и най-вече себе си…


Просто бъдете себе си.. има достатъчно различни 🙂


Това беше от мен.
Зеленото Шалче