Удрийййййййййййййй по крадците!!!

Day 1,716, 15:35 Published in Poland Poland by Nikolay Dimchev Dimov

Здравейте уважаеми читатели,

Както може би някой от вас са забелязали от известно време се прехранвам с печелене на медали - нямам друг избор - тренировките на пълен буустер са скъпо удоволствие. След като обявихме Украйна за ЕВ си казах, че докато България има тежки битки ще бия само и единствено за нея, като ще се старая да получавам и дневния медал, който да ми подсигури тренировката.

Е вервайте ми - пишман станах - толкова опити да ми се открадне медала не съм имал откакто се захванах с тоя занаят - в нашата държава да откраднеш медала от сънародник при преливаща стена е национален спорт 🙂 Не ме разбирайте погрешно - не се жалвам - за сега успявам да се защитя в 100 % от случаите. Не мога обаче да разбера каква е тая етика и мисъл от българските играчи? Аз лично винаги се старая да заявя, че искам медала още в началото на рунда. Ако скачам на по - късен етап - винаги питам моментния номер 1, ако има над 100 К налята щета. Да не говорим, че скромния опит, който имам в медалирането показва, че успеваемостта в случаите в които се влиза в самото начало е в ПЪТИ по - висока отколкото при опит за кражба на медал.

Та да ви разкажа за поредния пишман крадец, който гризна дръвцето днеска - поради ред причини реших да скоча в украинското въстание (Факт с който не се гордея никак, но от който не мога да избягам, а и не искам да се оправдавам). Налях 465К - ракета + ФФ и в продължение на час и десет минути бях единствения, който наля за България. Тогава се появи този мушморок , изля 750 К и излезе от игарта 🙂 В случая обаче удари греда, защото резултата е този:



Сигурен съм, че много хора ще ме съдят защо съм скачал в тази битка и защо съм похарчил златото за вафли нахалос. Вероятно ще имат право и съм готов да изтърпя техните критики. Мисля си обаче, че глупостта и наглостта трябва да бъдат наказвани и реших да постъпя така както считам за редно – а именно да си взема това което ми се полага.

Също така давам гаранция и занапред, че всеки който се пробва да ми краде медалите ще го сполети същата съдба. При нужда гаранцията ще бъде приведена в сила с любезното съдействие на Виза!

След като свърши битката излях това което ми остана в Мармара. Нещо което може би трябваше да направя от самото начало, но това е положението: