Елегия наемническа.

Day 1,690, 08:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bakalin

Не плачи мале, не тъжи,
че станах ази наемник.
И тебе клета оставих
под турско иго да жалиш.
А кълни мале, проклинай,
таз наш’та гнусна управа,
да нас клети прокуди,
да ходим , да се продаваме,
на разни чужди държави.

Че то мале, нас срамно ний,
да бием, да се лупаме,
за десет танка кирливи.
Кирливи, че и ръждиви!
А най ми мале проклинай,
предишна пияна управа,
де и тез танкове отряза ни,
та се наложи да краднем,
парите мале , народни.
Ама парите мале, свършиха.
А какво е юнак без кинти?
Не може мале, да бие,
И сила не му остана ,
сила още юнашка.

Затуй се мале, продаваме,
не е за чест или за слава.
А те пари не миришат,
дори и гъза ти да бришат.

И като споменах гъзо, мале ле,
едно ми тежи на сърцето.
На сърцето, до вчера юнашкото.

Сега ще ти мале, разкажа,
наемник как трудно се става.
Но в брата заклевам те, мале ле,
за туй дума навън да не става.

Наемник се става по тъмно,
събираш се с десет кюрпета.
И чуеш ли ти „аннадънмо”,
излязал ти е късмета.

Събуваш си долните гащи,
на буквата Г подражаваш.
Отзаде започва да дращи,
а ти ни мърдаш –ни шаваш.


Тя болката бързо минава,
СРАМЪТ САЛ ДЕ ВЕЧНО ОСТАВА!

Затуй ти ме мале, презирай.
презирай, че и подигравай.
Честта си аз мъжка изгубих,
Наемник се вече събудих!