Отрязаната глава на войводата Васил Чакаларов от Македония

Day 1,617, 14:28 Published in Bulgaria Bulgaria by Avitohol17
Отрязаната глава на войводата Васил Чакаларов след сражението при планината Вич през 1913 г., публикувана във в. "Емброс".
"Главата на Чекаларов беше забита на кол, нас ни изведоха и наредиха. Една торба, напълнена с пръст, готвеха да окачатна шията на Илия Димушев, даваха му забитата глава и долната част на кола да прикрепи в торбата. Така обкичен Илия Димушев трябваше да върви след яздещия на бял кон комендант на града и да предвожда процесията, за да види мало и голям, че гърците са осигурили вече Македония.

След това ни върнаха в комендантството, изредиха ни повторно, нас, другарите на Чекаларов, чията глава беше поставена в един леген, пълен със спирт, да ни питат: "Тая ли е главата на бандита Чекаларов". И който се осмеляваше да каже "не зная дали е тази главата на Чекаларов - удряха го с нея по главата. После разтваряха устните му, които толкова мили и изразителни слова са произнасяли пред нас, показваха златния му зъб и наново я слагаха обратно в легена, за да я извадят наново и да ударят някого.
Ние бяхме препоръчали на Обществото на народите, което даде толкова много доказателства, че предпочита една нация като гърците пред други да им създаде един отдел за палачество и зверства, когото да им повери..."
Из книгата "Отрязаната глава". Книгата е написана от Васил Иванов - четник в четата на войводата Васил Чекаларов, участвала активно в борбата срещу гъркоманите в Македония.


[img][/img]
Но все пак кой е Васил Чекаларов?
Васил Христов Чекаларов е роден през 1874 г. в село Смърдеш, Костурско. Според най-точната статистика на Васил Кънчов, Смърдеш било чисто българско село, като жителите му наброявали 1780 души. Намирало се в най-югозападния край на границата между българските и гръцките земи. Смърдеш бил една от най-сериозните твърдини в продължителния период от българското национално-освободително движение. Жителите му били известни майстори каменоделци, зидари и занаятчии. И къщите си строяли от камък с мисълта, че никога няма да напуснат родния край. Бащата на Васил бил чехлар-обущар, откъдето и произлязло фамилното им име.

Васил Чекаларов първоначално учил в гръцко основно училище, откъдето научил гръцкия език така, както родния си български. По негово настояване баща му го прехвърлил да учи в българско училище, в което завършил IV отделение. След училище Васил помагал и изучавал занаята на баща си, а през ваканциите работил с него по строежите в Гърция, мечтаейки един ден да отиде да учи в България. Тази му мечта се сбъднала донякъде след години, когато, работейки като строителен работник в Шумен, завършил и вечерна гимназия.
През младежките му години, както в цялото Костурско и Леринско, така и в Смърдеш, продължавала борбата срещу гъркоманите, в която и той взел участие. През 1894 г., както пише неговият биограф Христо Силянов, той се „прочува като главен герой в една любовно-патриотична авантюра” с една гръцка учителка, която авантюра го довела до Костурския затвор. И до днес тази Чекаларова любовна история, станала вече на песен, се пее от гърците. От затвора той успял да избяга, начело на група съзаклятници, по най-смел и изкусен начин, като успели да се измъкнат от полицията и войската през Корещенските и албанските планини. Следващите години той прекарва в България, опитвайки няколко от усвоените още в Костурско занаяти - обущарство, каменоделство и зидарство. През тези години не без гордост той се хвалел, че коминът на Балабановата фабрика в Мездра е построен от него.


ЗАПОЧВАМ ИЗДАВАНЕТО НА СТАТИИ СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКИТЕ КОМИТИ ОТ МАКЕДОНИЯ
СЛЕДВА СТАТИЯ ЗА ИВАН МИХАЙЛОВ ОЧАКВАЙТЕ!!!
Удри византийско-турската сган.България и Македония заедно!!!