Отрязаната глава на войводата Васил Чакаларов от Македония

Day 1,617, 14:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avitohol17
Отрязаната глава на войводата Васил Чакаларов след сражението при планината Вич през 1913 г., публикувана във в. "Емброс".
"Главата на Чекаларов беше забита на кол, нас ни изведоха и наредиха. Една торба, напълнена с пръст, готвеха да окачатна шията на Илия Димушев, даваха му забитата глава и долната част на кола да прикрепи в торбата. Така обкичен Илия Димушев трябваше да върви след яздещия на бял кон комендант на града и да предвожда процесията, за да види мало и голям, че гърците са осигурили вече Македония.
След това ни върнаха в комендантството, изредиха ни повторно, нас, другарите на Чекаларов, чията глава беше поставена в един леген, пълен със спирт, да ни питат: "Тая ли е главата на бандита Чекаларов". И който се осмеляваше да каже "не зная дали е тази главата на Чекаларов - удряха го с нея по главата. После разтваряха устните му, които толкова мили и изразителни слова са произнасяли пред нас, показваха златния му зъб и наново я слагаха обратно в легена, за да я извадят наново и да ударят някого.
Ние бяхме препоръчали на Обществото на народите, което даде толкова много доказателства, че предпочита една нация като гърците пред други да им създаде един отдел за палачество и зверства, когото да им повери..."
Из книгата "Отрязаната глава". Книгата е написана от Васил Иванов - четник в четата на войводата Васил Чекаларов, участвала активно в борбата срещу гъркоманите в Македония.

[img][/img]
Но все пак кой е Васил Чекаларов?
Васил Христов Чекаларов е роден през 1874 г. в село Смърдеш, Костурско. Според най-точната статистика на Васил Кънчов, Смърдеш било чисто българско село, като жителите му наброявали 1780 души. Намирало се в най-югозападния край на границата между българските и гръцките земи. Смърдеш бил една от най-сериозните твърдини в продължителния период от българското национално-освободително движение. Жителите му били известни майстори каменоделци, зидари и занаятчии. И къщите си строяли от камък с мисълта, че никога няма да напуснат родния край. Бащата на Васил бил чехлар-обущар, откъдето и произлязло фамилното им име.
Васил Чекаларов първоначално учил в гръцко основно училище, откъдето научил гръцкия език така, както родния си български. По негово настояване баща му го прехвърлил да учи в българско училище, в което завършил IV отделение. След училище Васил помагал и изучавал занаята на баща си, а през ваканциите работил с него по строежите в Гърция, мечтаейки един ден да отиде да учи в България. Тази му мечта се сбъднала донякъде след години, когато, работейки като строителен работник в Шумен, завършил и вечерна гимназия.
През младежките му години, както в цялото Костурско и Леринско, така и в Смърдеш, продължавала борбата срещу гъркоманите, в която и той взел участие. През 1894 г., както пише неговият биограф Христо Силянов, той се „прочува като главен герой в една любовно-патриотична авантюра” с една гръцка учителка, която авантюра го довела до Костурския затвор. И до днес тази Чекаларова любовна история, станала вече на песен, се пее от гърците. От затвора той успял да избяга, начело на група съзаклятници, по най-смел и изкусен начин, като успели да се измъкнат от полицията и войската през Корещенските и албанските планини. Следващите години той прекарва в България, опитвайки няколко от усвоените още в Костурско занаяти - обущарство, каменоделство и зидарство. През тези години не без гордост той се хвалел, че коминът на Балабановата фабрика в Мездра е построен от него.

ЗАПОЧВАМ ИЗДАВАНЕТО НА СТАТИИ СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКИТЕ КОМИТИ ОТ МАКЕДОНИЯ
СЛЕДВА СТАТИЯ ЗА ИВАН МИХАЙЛОВ ОЧАКВАЙТЕ!!!
Удри византийско-турската сган.България и Македония заедно!!!