Join the new world

Родино
Мартин Димитров Петров

Хубава си ти Искаре,
хубави са ти потоците,
хубави са ти протоците,
хубави водопадчета имаш…

И ти Балкане славен ,
Богoславен,оросен с кръв,
Българска,Турска и
Руска,кръв братска.




Твоите камъни,дървета,
пресъхнали дерета,
чували са в историята,
неща славни - Богуславни.

Славата ти не е малка,
И на теб поле Дунавско,
от теб се храним ние,
и с твоите простори,
душа си отваряте и вие.

Вечната ивица Черноморска,
с пясък топъл,като Слънце,
с веяните мидички,
и мъничките вълнички.


С Витоша и нейните поля,
с Родопа и нейната вековна сълза,
с Рила,с Пирин и
техните мъчения.

Ах,ти и твоите зелени клони,
зелени клони посред зима,
на твоите ели,брези,буковици
и храсти,и шума и вечния Бор.

Искам в Балкана аз да,
Мръкна,да спя и с него живея,
Па да купя бел кон,
Па да живея свободно – любовно.



Ти Българийо си моята,
Родина.
Ти Българийо си моят,
дом.

Желая да съм при теб,Родино,
и във война и във мир,
защото ти търпяла си,Българийо,
векове на ред си търпяла, смърти – подигравки.

Искам да ти помогна,
на теб мила ми родино,
да ти зарасне раната,
вековна и дълбока.



С оросената от кръв земя,
С телата и вонята от смъртта,
По твоите – планини,поля,блата,
С таз земя да се храня и,
да се уча тук на Български език,
и да се уча тебе да браня,
па ако трябва и да умра,
редом до някой въстаник от време,
от време оно,оно време поробителско.

И да плача и да се натъгувам,
На смърти геройски за тая гора.

писател полковник Мартин Петров

П.С моля грешките да се отбележат на лично съобщение, за да ги поправя.