Пълното ми огорчение от политическия модул, или какво е политика и какво - не
![Bulgaria](http://www.erepublik.net/images/flags_png/S/Bulgaria.png)
nomoreforme
![](http://prikachi.com/images/397/3724397f.jpg)
Здравейте еГраждани.
Дълго време следя политическия модул в играта, като капките в чашата на огорчението капеха ли, капеха. Но от ситуацията, на която станах свидетел днес, се убедих изцяло в пълната некоректност на хората като цяло, за това пиша тая статия с моите изгледи. Те не са свързани с никоя политическа групировка, въпреки, че самия аз съм член на партия. Напротив, няма нищо общо с партиите (??!? защо ли, четете надолу). Общо има с играчите, които пропагандират себе си навсякъде и за всичко.
Искам да отбележа, че мнението ми няма нищо общо със сегашното правителство и сегашния конгрес, а е впечатление от всички такива, които наблюдавам, от както съм в играта.
Приятно четене все пак.
Тъй като това е лично мнение, ще се радвам да чуя вашите мнения отдолу. Знам кои хора ме мразят, за това няма нужда да го демонстрират, все пак тази статия не е срещу тях, а срещу всички
😉
![](http://www.prikachi.com/images/696/4357696S.jpg)
Така, да премина към същността.
Първото нещо - политическото устройство. Нека разгледаме типовете устройство, които ни предлага механиката на играта, и кои - не:
1. Президентска република - това, много от вас ще кажат, е настоящия тип управление. Да, ама не. Реално самата игра предоставя на Конгреса много повече права, от колкото той използва. Каква е реалната ситуация в момента? Конгреса се състои от партии, повечето от които щом влезнат в конгреса, се разделят на два лагера - едните с президента, другите не. Ако противниците са повече - просто го премахват.
2. Полу-президентска република - това за мен е най-подходящия тип и е най-приложим, но кога ли? Идеята ми е следната: Да се разграничи Министерския съвет от ръководните позиции, които често са надпартийни, тоест да се раздели кабинета на две:
Министрите и заместниците им (на външните работи, вътрешните работи, информацията, младежта и забавленията), зам. президента и представителят ни в ЕДЕН да се избират и контролират от президента, както досега.
Ръководителят на Дипломатическия корпус, както и военните, да са надпартийни (както на практика е) и да се избират от опита им, не от партийната им принадлежност. Това според мен е нужно да се определи, защото в някои проекто-кабинети срещам хора, поставени на тези постове, без реално никаква компетенция. Да не говорим, че доскоро отговорника на ДК се водеше зам. МВнР - какво общо има той с МВнР?!?
(Във втората част на статията ще говоря повече за политическата диверсикация)
Забележка: Аз съм ръководител на ДК в момента, за това си позволявам да изкажа мнението си по тази част от въпроса.
3. Парламентарна република - приложима е в играта, но е малко вероятна. Това означава президента да си е президент, но кабинета да се избира и управлява от Конгреса. Причината, поради която не одобрявам този тип е, че повечето депутати са пълни ботове (за това са си спечелили грандиозното име бототати), и е невъзможно да решават моментално появили се пречки, както става с един добре организиран кабинет.
![](http://prikachi.com/images/397/3724397f.jpg)
Тук започва втора част, тоест моя коментар на изборната обстановка в еРодината, на която ставаме свидетели всеки месец.
1. С един ред за изборите за Конгрес - много се говори за тях, така че си знаете - редовно се купуват гласове, не можеш да станеш депутат без да си изпратил по-малко от 3к лични съобщения, тъй като няма значение дали ще направиш нещо - повечето хора гласуват, за да си вземат петте точки опит, и понякога някой танк с тях, в резултат на което знаете какво става в Конгреса после
🙂
2. Президентските избори
Това е мястото, в което ще изложа основните си доводи.
На всички избори виждаме предизборните статии на един, двама, трима или повече кандидати, заедно с техните кабинети. Много често кабинетите им са надпартийни - обикновено знак на добронамереност и предаване на властта. НО, тук идва големия проблем.
Случвало се е кандидат-президентите да са обединени около една и съща идея, което значи, че ще следват една и съща или приблизително една и съща политика. От тук следва, че кабинетите им ще са близки или еднакви. Това добре.
Друг път обаче (изборите в момента са от този тип) кандидатите са много и всеки се бори сам за себе си около отделна идея - което означава, просто казано, че се бият, лаят, хапят и т.н.
Каква изненада виждаме обаче в кабинетите им - отново същите хора! И тогава се питам - какъв е смисъла от избори, като в крайна сметка президентите са различни, следват си политиката, която искат, ала част от министрите им гледат само себе си, не ги интересува ни партия, ни държава?
Имагинарен пример: Кандидат президента Гошо е кандидат на Либералната партия и е подкрепен от Народната партия. В кабинета му влизат 9 човека от неговата си партия и 5 от Народната. Цел №1 за него е затриването на Зимбабве. Негов основен опонент е Пешо. Той е кандидат на Консервативната партия и е подкрепен от роялистите. Целта му е точно обратната - мир със Зимбабве. Когато погледнем кабинета му обаче, имаме 8 човека консерватори, 3 роялисти, и трима от Народната партия. Защщо обаче те са тук, след като партията им подкрепя другия кандидат? Защото те са се подсигурили - Гошо ако загуби, ще е Пешо, и пак ще имат в своята биография "МВнР" или "ММ". Това, че не подкрепят Пешо, е друг въпрос - главната им цел е пост, няма значение от убежденията им.
Резюме накратко: На повечето от основните играчи не им пука каква политика ще следват, след като ще имат пост в кабинета.
Пример от играта: (за да не е пропаганда, ще използвам пример от миналите избори)
Имахме двама основни кандидата - Траптукан и София_цифри. В техните програми - тук на трап, тук на софия, ясно се личи тотално разграничение на политиката. Ако погледнем кабинетите им обаче (тук и тук) Виждаме по около 16 министри и зам. министри във всеки кабинет, от които четирима са едни и същи. Нещо повече, и в двата кабинета има членове от опозиционни партии (т.е. в кабинета на единия има представител на партия, подкрепяща другия).
Не знам дали само аз го виждам това, но е страшно тъпо и неоправдано. Като подкрепяш само единия играч, бъди само в неговия кабинет, нали така?
В момента не ми пука за вотове и шаутове, и субове, и коментари, и прочие - така или иначе няма да получа :д
Извинявам се за не изцяло подредените ми мисли, надявам се да схванете генералната идея
😉
Стойо Тетевенски
![](http://prikachi.com/images/659/3741659a.jpg)
Comments
Онсовният критерий за избор на министри е свободно време и желание да се занимават активно. Имаме дефицит на такива, затова се повтарят. Мисля, че сегашната система си работи добре. При силен президент и активен кабинет, Конгресът винаги подкрепя политиките му. За пример мога да дам Щурмана - въпреки, че 2/3 от Конгреса му бяха контра, той успя да си прокара идеите. Обикновено е много по-лесно.
Хубава статия но това дали една държава е президентска/полу-президентска или парламентарна се определя от това кой държи изпълнителната власт.
С тези правила вмомента това е единствено президента.
уви и аз съм разочарован от политическият модул и бих желал повече свобода, нооо плато си мисли друго яче.
Власта е страшно опияняваща, дори в една игра. 😃DD Но това е политиката, мръсна работа.
Опияняваща, но това е все едно Станишев и Борисов да са на избори, Борисов да спечели и Станишев да каже добре, хайде, ще съм ти министър
Минавала ми е мисълта да се прокара закон в Парламента, който да забранява на един играч да участва в повече от 1 кабинет. Но играта е такава, че това няма как да се забрани - Президент Х обявява за пост Министър на еди-кво си лицето Y, което обаче след 3 дни се "разболява" и бива сменено от играч Z, който е участвал в 3 проекто-кабинета 🙂
Ами за съжаление е така. Реалният ни живот се пренася в играта, а както и тук, така и там политическата ни култура е доста слаба. А пък и за съжаление играта предлага наистина малко възможности за натрупване на опит в политиката и ръководенето на доста малко хора. Тъжно, но докато Плато не реши да промени наистина из основи политическия модул, трудно нещо би се променило.
Докато по-голямата част от играчите си продават задниците за пиксели, ще е така, свиквайте.
Затова в момента водач на партия или депутат, а защо не и Президент, може да стане ( добре, че има и някои разумни) послушен пъпчив 14 годишен тийнейджър, без грам идея каква политика ще се провежда, но с мераци за слава и виртуално богатство, но не и хора, които просто са решили да бъдат полезни за държавата.
Ssapient + 99 к
но не е възрастта, играчи от всички възрасти ги интересува само CV, не държавата
Какъвто и скапан кандидат президент да си или обратно - супер интелигентен и деен, нищо не можеш да направиш сам. Трябва ти кабинет. Трябват ти работни коне които да ти изпълняват идеите и плановете. Читав кабинет. Тези работни коне в играта са малко. Затова има и повтаряне в проекто кабинетите. Дано да е така и занапред защото някой трябва да тегли каруцата докато президента вика "Дийййй!!!" В този смисъл намекът че министрите работят единствено от егоистични подбуди е малко пресилен. Мисля че им дължиш извинение. Не на сегашните - на министрите и зам. министрите въобще
не говоря за повтарянето по принцип, говоря за това как може да си в два кабинета, единия подкрепя едно, другия - противоположното, какво значи това - ти на коя страна си?
Не възрастта е определяща и водеща тук, а лакомията за власт и пиксели.
Всички знаем как се определят листите за изборите за Конгрес и Министрите във всеки кабинет - печелят се от най-послушните и ти дето... хайде да не казвам какво са правили и правят, с малки изключения, разбира се - идеалистите и хората, които просто искат да помогнат и да са полезни са малко.
Гарабеда го беше казал навремето...
Президентска република: + бързи решения, - решенията се вземат от един или няколко играчи, което предполага повече грешки.
Парламентарна република: -бавни и трудни решения, +мислят повече глави, което предполага уж по.добри решения
Във времената на В1 и В2 бяхме по-скоро президентска рупублика, със силен президент и бототати за парламент, които основно се вълнуваха от импийчмънт закона
Последните месеци се наблюдава по-слаби президенти, да не кажа на конци и все по-голяма роля на парламента, което ни прави полу-президентска.
за истинска парламентарна трябва премиер и членове на кабинета да се избират от парламента : )
Ти си министър Например МВ. Независимо дели ще се бием срещу турците или срещу сърбите, проблемите по осигуряването на ресурси, информация и координация на армията ще са приблизително еднакви. В този смисъл партийния и политическия моменти не са важни. Напротив - по партийна линия министри могат да станат и абсолютни неадекватници с всички произтичащи от това негативни последици. (еИсторията помни много такива случаи) Склонен съм да приема разсъжденията ти на ниво депутат и президент, но не и за министрите. Те все пак са нещо като юпита.
@ Тай
не ме слушаш. Видя ли отгоре съм написал, че военните е добре, че са надпартийни?
обаче не може да си външен в кабинет, който иска турция в еден, и в такъв, в който не я искат например - ти като какво ще действаш?
Според кабинета. Който и кабинет да дойде на власт той преди всичко е на еБългария. Ти се съгласяваш предварително с двете възможности още като те питат и двамата кандидати искаш или не искаш. Предварително си поставил държавните интереси над личните симпатии. Ако не си - отказваш това което не ти се нрави. Не виждам проблем в такова поведение на министрите. Друг въпрос е за депутатите защото те се издигат от партия и следователно би трябвало да прокарват партийните идеи и виждания в парламента.
Каква Президентска република ви гони????
Иска ви се - особенно на СоЛ - да може да лапате още и още.
Правилата на играта си го казват - ПАРЛАМЕНТАРНА ВЛАСТ и това е.
.
То и бездруго последните двама Президенти са си куклички на конци.
Стойо, чети добре, няма да повтарям :П :
Проблемът, който описваш не се корени в президентите, в депутатите, а в самите партии. Получава се една шизофриния, защото партиите вкарват депутати, партиите подкрепят президентите (а те излизат с програма), а самите партии никой не знае дали подкрепят Зимбабве или са против.
В РЖ всяка партия има програма и си я следва: да речем ще затрием Зимбабве и докато не ги изтребим няма да мирясаме.
В еРеп няма такова нещо, хората се нагаждат около някакви виждания на ПП или по-активните играчи от партията, ползват за трамплин за парламента. А за президент са вече договорките, айде да ме подкрепите ще ви дам 5 министерства.
Политиката огорчава честните хора и неуспелите в нея. Иначе за "властимащите" - life is life!