Join the new world

[Главен щаб на Отряд „Четвърта Зора”, някъде в недрата на еБългария]

- Виртуалното ти име Sasha Vladimirovna ли е?
- Да.
- Регистрирана на 30. Януари 2010 година?
- Да.
- Отдавала ли си акаунта си на други хора?
- Не.

Трябва да призная, беше странно. Човекът, с когото се биех рамо до рамо и който ми беше като брат, сега ме гледаше изпитателно и оценяваше всяка дума, всяко вдишване, всеки жест и трепет. Бях напрегната, въпреки че нямах какво да крия. Е... не и в това конкретно отношение.

- Имаш ли нещо общо с изчезването на Kasiopeia?
- Не.
- Казвала ли си на някого извън Отряд „Четвърта Зора” за организацията и за това, с което се занимава?
- Не.
- Участваш ли в заговор срещу Отряд „Четвърта Зора”?
- Не.
- Имаш ли нещо общо с изчезването на Revenge?
- Не.

Dqdovute замълча. Оглеждаше ме спокойно и хладнокръвно. След може би две-три минути, които ми се сториха като час, той обяви:

- Нямам повече въпроси. Свободна си.

Бях една от последните. Останах отвън да изчакам Marina Radeva, която влезе веднага след мен. Почувствах се изцедена, което в съчетание с агонията от грубото препиване, ме докарваше до доста злощастно състояние. Бях и объркана. Не ми беше ясно какво се беше случило предната вечер, нито защо се чувствах толкова зле. А бях толкова изморена... поседнах само за минутка...

Гора. Дъжд. Краката ми са затънали в кал.
Проблясва светкавица, осветявайки трупа пред мен.
SvetlioBG.
- Не!

Отворих очи и се хванах за гърлото. Стомахът ми беше на път да се обърне. Marina Radeva ме разтърси, след което ме прегърна.

- Спокойно. Това е само сън.
- Защо всички вечно повтаряте това? – избутах я и я изгледах гневно. – Не съм Сънувала, откакто се върнах в България, не Виждам нищо, чувствам се безполезна през цялото това време и сега, когато отново Сънувам, се оказва, че съм убиец? КАК се предполага да съм спокойна?!
- Саша... – умолително продължаваше Marina Radeva, - Познавам те, ти си ми най-добрата приятелка. Знам, че не би направила такова нещо и...
- Познаваш ли ме наистина?! – изкрещях и тръгнах към главния офис.

Тялото ми трепереше вече не само от физическия дискомфорт, но и от адреналина, който се разля по вените ми, когато се ядосах. Ако не беше вярно, защо продължавах да виждам тоя глупав Сън? И ако бяха прави, че вече просто се самонавивах, защо онова чувство за реалност оставаше всеки път? Каквато и да беше истината, нещо с мен не беше наред. Всички го знаеха, но никой не знаеше какво наистина ми се случваше.

По пътя се сблъсках с Miro Dobrev. Отворих уста, за да му кажа нещо много грубо по отношение на предната вечер, но той ме накара да млъкна и ме изгледа сериозно.

- Трябва да видиш нещо – каза, хвана ме за ръката и ме повлече към офиса си.

Вътре вече чакаше saks77. Минута-две по-късно влезе Miro Dobrev, водейки Marina Radeva. Миро бръкна в чантата си и извади оттам диск, опакован в парче хартия.

- Никой от нас не помни какво е станало снощи. Стори ми се прекалено очевидно, затова когато си тръгнахте, реших да прегледам записите от камерите в спалнята...
- Имаш камери в спалнята си?! – възкликна Marina Radeva.
- Направо прекрасно... – измърморих аз.

Saks77 само се засмя гръмко.

- Не се оплаквайте, дами, ако не беше записът, можеше и никога да не разберем какво всъщност е станало. – С тези думи Miro Dobrev пъхна диска в слота на компютъра и натисна Play.

Никой не очакваше да види това, което се разигра на екрана.

Recording 005/13.06.2011/03:14am
Вратата на спалнята се отвори и влязоха двама души, влачещи телата на Miro Dobrev и saks77 към леглото. Махнаха им коланите и ризите и ги настаниха удобно. После излязоха. Минута по-късно влязоха отново, носещи на ръце мен и Marina Radeva. Съблякоха ни по бельо и ни положиха до мъжете.

В стаята влезе Boril Karastoyanov, направи им знак и двамата непознати излязоха. Той се доближи до мен, седна на ръба на леглото и ме наклони напред. Извади от джоба си спринцовка, махна капачето, почуха с пръсти по нея, изкара въздуха... Иглата плавно потъна във врата ми. Сложи ме отново да легна, придържайки внимателно главата ми, усмихна се и излезе от стаята.
End of recording 005/13.01.2012/03:29am

Всички мълчаха. Докоснах неволно мястото, където някога сама имплантирах чипа на eRepublik Labs.

- Къде е? – попитах.
- Само спокойно – Miro Dobrev сложи ръка на рамото ми. – Вече знаем кой е, ще го хванем.

Ако преди малко съм била много ядосана, не бях сигурна каква беше думата за голямата вълна, която се надигна в гърдите ми в този момент. Не смеех да вдигна очи от екрана и да срещна погледите на останалите.

- Кучият му син ме изигра... – продължих да редя тихичко.
- Той изигра всички ни – поправи ме Marina Radeva.

Не знаех дали искам да изпотроша всичко наоколо, или просто да оставя тихата ми ярост да ме изпепели отвътре. Почувствах се мръсна. Исках да издера кожата си, да изтръгна чипа завинаги от себе си, исках да източа кръвта от вените си, само за да се пречистя от това, което Борил беше сложил в мен.

– Гледаше ме в очите, играеше го приятел и през всичкото това време просто ме е тровил!

Dqdovute влезе и прекъсна болезнения поток мисли.

- Поздравления, всички сте чисти. Остана ми само Boril Karastoyanov, но не мога да го намеря никъде. Някой да го е виждал?



[междувременно в реална Варна]

Ass Holev беше готов да разбие вратата на апартамента, но се оказа, че някой вече го беше изпреварил. Беше леко открехната и това накара него и Misioner88 да се спогледат. Двамата се изопнаха, стиснаха юмруци и внимателно пристъпиха в антрето.

Шкафовете бяха отворени и изпразнени, закачалките – изкъртени. В дневната всичко беше изпотрошено – масата, чашите; столовете бяха преобърнати, диванът – раздран.

Намериха Revenge в спалнята, на стола пред компютъра. Застрелян от упор в главата. Още един-два куршума в машината, която пазеше всичките му тайни, но със сигурност не и преди да са копирали целия хард драйв. Може би не бяха унищожили всичко...

Misioner88 обърна лаптопа с дъното нагоре и отвори мястото на батерията, както го беше посъветвал Shnor Hell. Там наистина имаше бележка – адрес в село близо до Варна. Погледна Revenge – ръката му беше отпусната, сочеща пода, където лежеше телефонът му.

- Сигурно се е опитал да звънне в щаба, когато са го изненадали – каза Ass Holev.

Misioner88 не каза нищо, само погледна спътника си тъжно и кимна. Внимателно затвори с длан очите на мъртвия си приятел, прибра телефона му и заедно с Ass Holev напусна апартамента.

To be continued…