Дъ вземемъ ли момътъ?

Day 1,506, 13:54 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nikola Kasherov


Събудих се в леглото с копринени чаршафи от странна глъчка. Врявата идваше от селото, Бяла Пиперка, където се намира индустриалната база на корпоративната група. Взех служебният хеликоптер и след кратък полет кацнах насред мегдана. Цялото село се беше събрало, препираха се дали да приемат една мома в селото.



Момата се казваше Бенгюл. Добре гледана беше, с много бонуси. Малко чалната в главата с лека форма на лизократия. Известна беше като лека жена с непостоянно сърце, неверен партньор в живота. Сега идеше при родата на Дедо Еден да пристане пак за жена. И преди беше идвала тя, всявала раздори и окупирала старото семейно огнище. Този път си беше облякла най-харните дрехи, по граждански. Под ослепителната си носия се виждаха очертанията на бойна точилка. Говореше се, че може да претрепе деветстотин милиона мухи с един удар. Говореше, че вече бе успяла да съблазни комшиите от съседното село и заедно бяха скочили за бой срещу малчуганите на Бай Маке Грандомански.



По този повод се бяха и събрали всички съселяни, барабар с новите кандидат кметове и се препираха един връз друг. Имаше много гласове против:
- Ний, на тъз момъ с родъ, имамъ история... Ако я приемим в родатъ щъ си докарамъ белъ на главатъ...
- Верну, верну... Кат ма видят с тъз момъ на къра, кой шъ доди в наштъ земля...
- Легним ли в едно легло, аз напускам селото!
- Ма тяз момъ рязана бре!
- Какву?
- Ми ни знамъ амъ ни мъ кефи.
- Да нагазимъ в бостанъ!
- Какву?
- Викам да и ръгним чушката у бонусити да не си развявъ фустатъ тъй! Ако не сти съгласни аз ши си ходя!

Други се ядосваха или не бяха толкова сигурни:
- Дедо Еден ни натиска, щем не щем ща ни сгоди... ся...
- Тей тей, тати вече ма я обещал, без мойто мнение ма дал...
- Ама нидейти такъ. Ей, на таз мома родъ имът те бая щетъ!
- Да я пусним ни за три денъ у селоту па да видим дали ще влезе у курникъ?
- А такъ! Ни знайм какво ща стани с наштъ враждъ у западнити села. А скоро наштъ уговоркъ су съседу Бит Ботъ Сърбокрайски ке не важи веке. Я па да земим гу трепим? Той такъвъ голям чиляк, бонуса ке му изям!
- И чорбаджи Ромперъ заминъ в чужбинъ и на остави тука самина.

Накрая най-старият селяк се изкашля глухо. Стари лишеи имаше той по мъжествените си космати гърди, а едри гъби печурки никнеха щедро изпод непригладената му дълга бяла брада.
- Яо мислиме дека да я пустиме момата о кошарата за три дено, да са наиграи. Ама она пипналъ ли ъ една овцъ ке и сцепим чутуратъ со киркатъ со ято си утреааме кръвопийките по гъзо.

И умълчаха се всички и се замислиха над мъдрите слова на старейшината. И кимаха глави в съгласие и решиха мъдро е туй що рече белобрадия. И тогава се чу страшен гръм и настана края на света и пропадна цялото село в дън земя, защото това беше самият дявол в овча кожа, или поне, овчи лишеи и ги беше повел към гибел и страдание.

И тогава аз отворих очи и разбрах, сън е било това и не истина. Но чух отново красъци и псувни и люти спорове. Тогава, на врата се почука. И влезе тя...




- Bana izin verilir mi?