[КРАЙНО НЕПОЛИТИЧЕСКА] Какво видях и какво научих за една година [ЧРД Стойо]

Day 1,484, 21:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by nomoreforme


Здравейте, драги ерепубликанци.
Днес – 14 декември, става една година мое присъствие в еРепублик.
Първо да започна с това, че за една година не измислих как да се обръщам към вас, читателите. Не защото на българския език му липсват скъпи, мили, драги и т.н. думи за читатели, а защото знам, че все някой от читателите ми е недоброжелателен.
Сега за РЖ. Аз наистина се казвам Стойо Тетевенски, но ако сега мога да се върна една година назад изобщо не бих нарекъл профила си в Ерепублик по този начин, защото това не ми донесе една добра дума. Както и да е. В РЖ аз съм Стойо, на 16 години и живея в едно село в обл. София. Уча в частна гимназия с профил английски и испански, и се занимавам усърдно с история. Искам да завърша семейно право и международни отношения. Най-важното нещо, което ме радва до този момент в живота ми е, така да се каже, перото. И до ден днешен не можах да свикна със стила на писане в ерепа, но за сметка на това с този в РЖ се справям по-добре и мога да се похваля с книга на 13 години 😉 С втора, излизаща през 2012, се надявам да спечеля уважението на читателите на еБългария.

Дотук с РЖ, сега малко за моя еЖивот.
Регистриран съм на днешната дата – 14 декември, но започнах да играя с всички еБебета по време на януарския бейбибум след репортажа на БТВ. В началото станах член на БДП, но там надали си спомнят за мен 🙂. В първите месеци на моя еЖивот пишех разни статии, които сега бих нарекъл спам. Все пак сега като се връщам в първите статии на моя вестник, там има много повече вотове, та за това или времето е било различно, или аз съм писал по-добре, или пък не са ме мразели толкова много хора… В момента не мога да си спомня много добре началото. Спомням си всичките обиди по повод на щрудела, а след това огромния успех, който получи Подкрепа. В тоя период да разговаряш с еПрезидента ми изглеждаше като да разговаряш с истинския президент. По-късно щях да разбера, че това не е така, дори напоследък имах такава случка:



:Д Както и да е, да продължа нататък.
Забравих да кажа, че се регистрирах през фейсбук, за това получих американско гражданство и в началото бях американец.
От този период еБългария беше „огряна” от много по-малоброен политически каймак и всичко беше някак си по-реално. Сега огромното население прави невъзможно ти да си „в час” и изисква много повече часове пред монитора.
Лично за мен обаче, най-важна роля в началото на еРазвитието ми изигра Сандо. Той ми даде гражданство и се превърна в мой ментор, отговарящ търпеливо на всичките ми глупави или безмислени въпроси. За разлика от много хора по това време, аз не съм ползвал подкрепата на съществуващата тогава Детска градина, защото мислех, че се справям сам. Не се биех много, за което говори слабото ми икономическо състояние и изостаналостта ми сравнение с моите връстници.

Тук е момента да изразя благодарността си към Сандо от онова време. Благодаря ти, Сандо! Ти винаги си бил еднакъв за всички – критик, но и играч, който подкрепя нуждаещите се. Брилянтните ти статии винаги са били от интерес за мен, въпреки омекотяването ти напоследък.

Напуснах БДП и играта във времето на най-големия ни разцвет, по времето на Иранско-Индийската инвазия. След това съм пропуснал загубата им, войните със Сърбия и т.н.
Защо спрях? Нямаше какво да правя повече. За мене частта, в която се занимавах, беше изчерпана. Нивото ми навсякъде ми пречеше, тогава дори малките нива се печелеха трудно, и не ставаше на 25 ниво за една седмица. Дори по това време средното ниво на депутатите беше, ако не се лъжа, около 26-7 ниво.
Както и да е, върнах се точно когато Ултработев пое властта по средата на мандата. Бързо влязох в ритъм, защото имах много време (лятна ваканция) и с многото статии, сипещи пепел и жупел по Стоич. Там имаше непрекъснато препратки за поредното ни изтриване и всички случки, които са се случили докато ме нямаше. Друго, което ме изненада, бяха промените в играта – добрия стар Плато се беше постарал да изроди РАЗЛИЧНАТА игра във фармвил.

Върнах се с една едничка мисъл – тренирането на езиците ми + външната политика в играта. За това с моя испански кандидатствах за поста посланик във Венецуела по времето, в което незнайния беше МВнР.

В началото там ме приеха много добре и на 29 август станах посланик във Венецуела, а след преизбирането на Ултработев и идването на Далакас като министър – на 6 септември взех и Уругвай.

Изобщо няма да давам коментари за състоянието на политиката ни, за това статии – достатъчно. Вече съм посланик в тези две страни от три месеца и половина, като бях един месец посланик в Мексико, както и почти два в Испания.

Тук е момента да спомена, че бях и МВнР на България – когато Флаусино стана президент. Лично аз никога не съм имал контакти с него, реших да кандидатствам за поста с оглед личната ми кариера във външната политика. В тази една седмица аз научих много, а също и ми донесе един личен успех – възобновихме МРР с Уругвай, страната, в която съм посланик.

Какво ми тежи на сърцето – почти нищо. Научих се независимо какви хора пишат по мой адрес, да си напомням, че това е само игра, и ако сега оставя всичко и се върна след 4 месеца, всеки ще ме е забравил, и ще започна на чисто.
Единственото нещо, за което съм недоволен, беше че аз и миналото правителство на Уругвай договорихме 10 техни добри бойци да се присъединят към Българската армия, нещо, което остана не свършено по вина на ръководството на еБА, или от неразбирателство, или от нежелание. Ще се постарая да го оправя това 😁

За хората с които работя в момента, мога да кажа, че им благодаря за доброто им отношение към мен, както в партията, така и във Външно.
Благодаря, че правите престоя ми в играта приятен и забавен, благодаря и на останалите, с които се случва да се срещнем в Партия на Независимите Българи, в Дипломатически корпус, във Външно, а, благодаря и на Филип Кьосев от Министерството на информацията, че ми позволи да стажувам там и да предложа идеите си.



И да спазим традицията, първите 50 с коментар на вот и съб получават скромен подарък от мен. Може даже да я шаутнете :Р
П.С. Ще ги раздавам като се върна от училище 🙂
Страните по които работя, правителствата им и още информация може да намерите тук.
Stoyo Tetevenski,
посланик на България във Венецуела и Уругвай.