КОРУМПИРУЕМ СЪМ

Day 1,476, 04:31 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bakalin

Драсти мафията,

Корумпируем съм. Ужасно даже съм корумпируем.

А днес е ден за избори. И по прастара нашенска традиция се раздават кИбАбчЕтА, кЮфтаци, чат-пат и златце изпада оттук-оттам.
Та следвайки традицията, наченах аз една обиколка из предизборните щабове.
Зер далаверата си е чиста печалба.

Изборен Щаб 1.

Строга, спартанска обстановка. Ред и порядък. Личи си военната закалка на кандидата. На стената виси портрета на Вожда, малко под него е герба със сърпа и чука.
А под портрета е седнал и самият Вожд.
Опашката минава един след друг през Вожда. Получил напътствие за правилната бюлетина, избирателят се изпъва в стойка „мирррррно” и получава отсечена команда:

Оооооо НЕКСТ!

Следва движение „кръгом” и ободреният избирател поема към следващото бюро. На него е разположена АРБИТРАЖНАТА Комисия. Зоркият поглед на Председателя и Ди-Жей-Герги-Ей излъчва себеотрицание и вярност в идеалите на Партията.
Той подава дружеска ръка на избирателя / с което показва нагледно , че лозунга „Дружба от векове за векове” не е само партийна повеля/, следва мъжко здрависване, бърз преглед на избирателя във фортрейт списъка, репорт и бан.

-Малиииииии, тук си е жив концлагер. – Мисля си аз. – Явно освен „ПАДНИ за 20” тук друго няма да падне.
Затова поемам към следващият щаб.

Изборен Щаб 2.

Осми квартал, осма улица –това е адреса на щаба. Крещяща , декорирана в яркорозово обстановка. Пред Щаба е поставен предизборен плакат на кандидатката по….по…
по....
по без нищо.
Минимум- с-три . Това е предизборния лозунг на кадидатката. Минимум-с-три се оказва и нейното име.
Преглъщайки суха слюнка и правейки мислена инвентаризация на мимолетните си минали връзки, установявам че някак си не мога да стигна изискването. Освен жената имам в списъка и „една бърза права” на стената на казармата.

-Дам. Явно няма как да се вредя и тук. Освен осезаемата липса на опит, като прибавим и сравнително дребната ми ЧЛЕНска маса – не мога се вреди.
Затова поемам към

Изборен Щаб 3.

Няколко квартала по-нататък. В самият център на Еднаквите бетонни блокове. Там е разположен Щаба на Бо-Бо-Дее.
Вътре Еднаквите избиратели, са седнали на Еднаквите столове, пред Еднаквите си шефове и слушат Еднаквите си Заповеди.

-Божей, сякаш съм попаднал във фабриката за клонинги от „Star Wars” – мисля си аз , докато все по-неуверен в търсенето си на подкупче вървя към

Изборен Щаб 4

Който се оказва разположен в просторен слънчев офис. Наоколо зеленина, прохлада.
Хвърляйки поглед към предизборният плакат на Кандидата, прочитам и неговото име
Би-Ел-Дижоун.

-Брех, мама му стара. Тоз чужденец. Тц,тц,тц,тц. И тук няма да има келепир. Чужденците стиснати кат’ кокоши задник, а думи „подкуп” и „корупция” им звучат все едно са имена на лунни кратери!
И преди да ме забележат емисарите му, и да ми напълнят джобовете вместо с пари –с листовки призоваващи за ромско равноправие, се изнизвам лееееекичко към

Изборен Щаб 5.

Намиращ се типична квартална кръчма. Позната на много места като „ламариненото”, „раковото” и други подобни.

Вътре цари задушевна атмосфера. Бабанка с коремче колкото средното ниво на река Дунав в сантиметри, дружески е прегърнал избирател и реве на ухото му:

-Ти мен уууважаваш ли мъ!! Защот’ аз теб, хлъц, мноу та уважавам.

Озъртайки се за предизборния плакат, внезапно го съзирам зад кръчмаря. Залепен над оплютото от мухи Меню, на него гордо е написан Лозунга:

Ноуууу-лимит за почерпката!

И тъкмо да се измъкна, бях забелязан от Кандидата.

-Ауууу, избирател!!! Я бърже по няколко бири ЗА НЕГОВА СМЕТКА.
И нещата си дойдоха на мястото.

Вярно, че от тази Президентска кампания нищо не взех. Даже и заплатата си пропих. После и жената набих. Но не това е най-важното.
Важното е , че вече имам цел. И неуморно градя.

Грааааадиллллл Илииииия кииилииияяяяяяяяяяяяя..................

Ха Наздраве и доБурто.

П.п. Нещо не бачкат кодовете. Нито мога да украся статията, нито снимки да сложа.