Join the new world

Скоро ще ставам юбиляр - наближавам 1 месец в е-републик. И не знам защо, все повече и повече ми заприличва на ситуацията описана от Джоузеф Хелър в романа "Параграф 22". Една култова книга. През осемдесетте години на миналия век нямаше възпитаник на английска гимназия, който да не може да изрецитира около 3/4 от съдържанието й наизуст.

Икономическият гений на завеждащия столовата на американската ескадрила в Италия по време на Втората Световна Война Майлоу Майндърбайндър би бил от полза за всеки е-гражданин.

Ето ви един откъс с доста съкращения:

"Генерал Дрийдъл изпрати нежелаещия да сътрудничи командир да копае гробове на Соломоновите острови и го замести с един изкуфял полковник, който пък копнееше за полски салам.

— Полският салам е просто без пари в Краков — уведоми го Майлоу.

— Полски салам! — въздъхна носталгично генералът. — Какво не бих дал за едно по-големичко парче полски салам! Почти всичко бих дал.

— Не е нужно да давате нищо. Просто ми дайте по един самолет за всеки стол и по един пилот, който да върши каквото му кажа. И малка сума в брой за първата поръчка, колкото да покажете, че сте добросъвестен купувач.

— Но Краков е на стотици мили зад неприятелските линии. Как ще стигнете до салама?

— В Женева има международна полска борса по салами. Просто ще закарам със самолета фъстъци в Женева и ще ги разменя за полски салам по редовната пазарна цена. Те ще откарат фъстъците в Краков, а аз ще ви докарам полския салам тук. Ще купите от синдиката само толкова полски салам, колкото искате. Ще има също и мандарини със съвсем малка добавка багрилно вещество. И яйца от Малта, и уиски от Сицилия. Когато купувате от синдиката, вие всъщност ще плащате на себе си, тъй като ще притежавате дял, и затова в действителност ще получавате без пари всичко, което купувате. Нали има смисъл в тази работа?

— Просто гениално! Как, дявол да го вземе, можахте да го измислите?

— Казвам се Майлоу Майндърбайндър и съм на двадесет и седем години.

Самолетите на Майлоу Майндърбайндър пристигаха отвсякъде, в непрекъснат поток изтребители и бомбардировачи се приземяваха на летището на полковник Каткарт, карани от пилоти, които вършеха каквото им се каже. Всички имаха дялове, хората дебелееха и се разхождаха кротко с клечки за зъби между омазнените си устни. Майлоу сам контролираше разрастващите се сделки.

Един ден Майлоу отлетя за Англия, за да донесе една пратка турска халва, и се върна от Мадагаскар, водейки четири германски бомбардировача, пълни с ям, зеле, синапови връхчета и джорджийски грах на черни точици. Майлоу се смая, когато слезе от самолета и видя отделение въоръжена военна полиция, която чакаше на летището, за да отведе във военния затвор германските пилоти и да конфискува самолетите им. Да конфискува! Самата дума бе анатема за него.

— Къде се намирате? — нахвърли се Майлоу върху им, като викаше колкото му глас държи. — Да конфискувате!

— Но, Майлоу — прекъсна го плахо майор Данби, — ние сме във война с Германия, а тези самолети са германски.

— Не са нищо подобно! — възрази яростно Майлоу. — Тези самолети принадлежат на синдиката и всеки има дял. Ще конфискувате! Как е възможно да конфискувате собственото си имущество? Ще конфискувате, как не! Никога, през целия си живот не съм чувал такова безнравствено нещо!

Майлоувите флотилии на изобилието сега изпълваха въздуха. Самолети прииждаха в непрекъснат поток от Норвегия, Дания, Франция, Германия, Австрия, Италия, Югославия, Румъния, България, Швеция, Финландия, Полша, всъщност от цяла Европа освен от Русия, с която Майлоу отказваше да търгува. Бизнесът цъфтеше по всички фронтове.

Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защищава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защищава моста, беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет.

Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти."