Вечерна история

Day 1,168, 12:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Обичам да идвам тук, мамка му! Обичам да пия и пея! И го правя ... със страст – все едно ми е за последно! Що левове и злато съм потрошил в пиано-бар “е-Синатра”. А колко е-емоции съм имал?! Еххххххххххххх ................
И тази вечер съм тук. И тази вечер ще пия и пея. И тази вечер ...

Всъщност идвам тук, защото това е най-посещаваното от нови играчи нощно заведение. Освен купон тук разбираш и какво хората мислят за нашата е-Татковина. Сещате се, нали?! Когато човек удари две е-ракии е готов да си разкаже всичко – без е-лицемерие и без е-преструвки. А как обичам тази песен, която в момента изпълняват две певици качени на бара:

http://www.youtube.com/watch?v=tIdIqbv7SPo

И тогава я видях!



Тя гледаше странно. Озърташе се леко притеснено. Стъпваше бавно, но решително. Мога да се обзаложа, че е до левъл 5. Погледите ни се засякоха и ... оооооооооооооооооооооооооооооооооооооопппппппппппппссссссссссссссс. Тя тръгна право към мен. Цялото действие продължи две-три е-секунди. Попита ме “Мога ли да седна до вас?” и го направи, все едно бях казал “Да”. То не, че нямаше кажа “Да”. Всъщност при необходимост щях цяла нощ да казвам да, да, да, да и ... дааааааааа!

Първо питие. Общ разговор. Теми разни. Някакви играчи танцуват. В съседство отворко приканва приятеля си да дойде в бара и да спре да пише статии. Умълчахме се или просто слушахме поредното готино парче:

http://www.youtube.com/watch?v=gkOv9B8mPCc

Второ питие. Тя е 5-ти левъл. Знаех си! Иначе учи психология. Била отличничка. Не се и съмнявам - с тези очи и тези ... ъъъъъъъъъ крака! Питам: “Играта? Как ти се струва играта? Е-сънародниците ни?”. Смее се. Последна глътка от второто питие. Поема въздух и започва:

“Играта смърди. Всъщност играта не смърди, но е-татковината ни смърди. Още в първата седмица ти става ясно, че държавата ни от РЖ е пренесена тук. Погледни е-обществото ни. Влизам всеки ден за да хапна два хляба и да работя. Често ме уволняват ако не веднага след като съм работила, то на следващия ден. А вчера ме уволниха, защото пропуснах един шибан ден /през който бях без нет/. Веднага след войната с вентилаторите заплатите паднаха драстично и за бг-играчите. Просто някой си прави бизнеса тук. Досущ като чорбаджиите по турско.”

Е, политиците ни тук се опитват да ... Не ми позволи да довърша изречението и започна:

“И тук полиците ни взимат странни решения. Тренировъчна война била. Че тя колкото е тренировъчна за нас, толкова е тренировъчна и за тях. Ако сега ги държим под контрол, то утре когато са достатъчно натренирани ще ни бият. Днес сме със САЩ, утре градим общ балкански съюз, на третия ден сме сами срещу света ... Пълни простотии.”

Да, но ... Погледна ме криво и аз пак млъкнах.

“Няма но. Погледни статиите. Всички са посветени на три неща: ББ, макетата или преводна статистика. Агресивни послания, конформизъм и социален буламач. Всъщност ...”

Млъкна, стана, оправи си полата, хвърли някакви пари на масата и излезе. Цялото действие продължи две-три е-секунди. Стоях и се питах: “Ами ако е права?!?”

Тримата сервитьори от бара пееха: Enjoy the silence на Depesh .

http://www.youtube.com/watch?v=aGSKrC7dGcY


ПП: Днес очевидно е ден на циците в бг пресата. Няма лошо! Аз пък поздравявам дамите в тази игра 😉