Join the new world

Здравейте за втори път днес, читатели. Преди време стартирах собствена инициатива "Час по история, в която постепенно ви запознавам с историята на еСвета а в бъдещето и с тази на еБългария. Напоследък обаче позабравих инициативата, но днес докато се ровех във в-ка си открих непълна статия за Румъния, която админите бяха осакатили до 1/3 незнайно защо. Та сега я преубликувам в целия и вариант, а скоро ще пусна и следващата статия от поредицата.



Славата и Падението на Империите: Румъния, известната империя част I и II

Вестник: The NEws
Автор: nysex



ЧАСТ ПЪРВА

Да, точно така - Румъния.Повечето от вас биха си казали - че какво могат да направят мамалигарите.Е, отговора е - много.Може би ще ви е трудно да си го представите, но северната ни съседка по едно време владееше почти изцяло или напълно териториите на Молдова, Унгария, Украйна, Русия, Китай, Пакистан, Индия - общо 7 държави, и почти 50 региона, и беше втората по население страна в Новия Свят.Но пътят не беше кратък - никак даже.

Повечето империи в Ерепублик (включително и Българската :Р) започват величието си с бейбибум (огромно увеличение на населението), ако не се лъжа, Румъния е единствената, която прави изключение.Стабилен прираст, никакви резки скокове в демографията.Отрано румънците се готвеха за война - създадоха си няколко армейски структури, които се прочуха с бързото действие, добрата организация и сериозния (за онези времена, че и сега) демидж.

Първото териториално разширение за Румъния дойде през април 2008, след мирно обединение с Молдова."Войната" продължи съвсем кратко, и нямаше никакви изненади - точно както и в последвалата окупация на Украйна (която хич не беше мирна, но малкото украинци не можеха да се мерят с атакуващата ги суперсила).

Юни-юли преминаха мирно за северната ни съседка, въпреки шумотевицата около Балканската Война и румънското учстие в нея, като имаше и слухове че мамалигите искат да вземат от нас Варна и Бургас, за да атакуват Турция, което, комбинирано с националността на българския президент по това време - ако не се лъжа, американец или канадец, караше всички българи да нервничат.За щастие до пряк конфликт така и не се стигна.

Скоро след това, в процеса на създаването на съюза PEACE GC (чийто наследник е Phoenix), румънското правителство отправи предложение към българските си колеги за следната сделка - те ни обявяват война, атакуват за да активират алиансите ни и да получат и безплатна война с Унгария, и да се насочат към нея, а с нас да подпишат примирие. След като Krembo, българския президент по това време, предал информацията на съюзниците ни, се оказало че на Унгария е било предложено абсолютно същото нещо. Ние, както и унгарците, отказахме тактично, но все пак катергорично. За всеки случай мпп-то между двете страни беше прекъснато, но останахме нащрек, защото нямахме идея къде ща атакуват румънците.Тогава ни се размина - уж с цел да освободи Словакия(по-рано окупирана от Унгария по време на Чешко-Унгарската война), Румъния обяви война и нападна с пълна сила доста по-малката и слаба от нея Унгария, преди да бъдат активирани алиансите й с другите й съюзници, и по същото време, по което Испания атакува Мексико.Така новоизлюпения съюз PEACE GC се оказа че трябва да защитава членовете си на два фронта, срещу много по-силни страни.Изненадващо за доста хора, Мексико беше спасено с няколко стратегически хода (португалски буфер между Испания и Мексико), и съюза имаше възможност да се съсредоточи върху спасяването на Унгария - последвалите битки са известни като Първата Световна Война в играта, заради големия брой на интернационални бойци, помагали и на двете държави.Въпреки геройските усилия на PEACE GC, четирите словашки и пет от общо седемте унгарски територии бяха загубени, преди админите да спрат военния модул заради бъговете в него.

След пускането на v1, румънците направиха голяма кампания за заселване на оригиналния украински регион Podolia, богат на желязо, най-важния ресурс в играта, и това стана една от първите крепости. След като Унгария направи огромен бейбибум, и стана прекалено силна, румънците се отказаха и не довършиха започнатото - изтриването на съседката им от картата.Водеха се изключително напрегнати преговори между двете страни, но въпреки доста различните президенти, заставали начело на двете нови суперсили, така и не се стигна до консенсус.

През януари 2009 възможността на Унгария да блокира омразния си окупатор стана изключително важна, с увеличаването на румънските апетити към богатите на ресурси територии на наскоро освободената от норвежко господство Русия. При една от тези блокировки Унгария си върна столицата, след като се наложи румънците да отстъпят за да продължат офанзивата си в тайгата.

Малко по-рано Румъния и Норвегия подписаха договор от взаимна изгода - мамалигите помагат на норвежците да се спасят от руско-иранското ТО, а Норвегия дава на Румъния част от богатите на ресурси руски региони.След няколко въстания, Румъния обяви война на Русия, и напредваше изключително добре и бързо, докато не се намеси PEACE GC, който с няколко силни МПП-та даде ясен знак че няма да предаде доброволно тайгата.И тогава мамалигите, за да си улеснят работа, прибягнаха до долен ход - ТО.В последната минута lic_ptg се кандидатира за президентските избори в Русия, и с помощта на гласовете на цялата румънска армия, беше избран. Въпреки пуснатия почти веднага импийчмънт, той отстъпи всичките руски територии на Румъния, която започна заздравяването на икономиката и армията си, подготвяйки се за нова война в Азия.

По същото време Индонезия, другата суперсила в апогея си, напредваше в Азия, с крайна цел Западен Сибир, богат на нефт, дърво и желязо (по-подробно ще разгледам тази страна и Азиатската й кампания в по-следващата ми статия - за империята Индонезия, като всъщност тези две-три историики за Индонезия и Румъния са като предговор за суперсблъсъка между двете държави, за който ще пиша и обещавам да публикувам до края на седмицата, както и обещах на Троянеца).

И тогава, на 2ри февруари, президента на Румъния dsalgeanu започна Операция Александър Велили, продължила 4 месеца, довела до промяна в разпределението на силите и ресурсите в глобален мащаб, смяна на собствеността на над 50 региона и изключително тежки битки между повече от 12 страни(Унгария, Румъния, Молдова, Полша, Украйна, Норвегия, Русия, Индонезия, Китай, Пакистан, Иран, Южна Африка - директно, и Испания и САЩ индиректно, когато на 13ти май Унгария и Румъния едновременно нападнаха Подолия и Западен Сибир, принуждавайки хамериканците и испанците да нападнат съответно Русия и Португалия, за да отвличат демидж от важните битки) и над 40 хиляди души, и най-важното - края на Румънската Империя...

ЧАСТ ВТОРА

И така, в предишната част оставихме Румъния точно след загубата на 10 хиляди души население, над 60 територии/включително богатите на желязо Западен Сибир и Podolia, и контрола над Молдова, Украйна, Русия, Пакистан, Китай, Индия.
Въпреки тежките загуби, румънците не бяха загубили нито силата, нито богатствата, нито хитростта си. Къде с политическо превземане, къде с пропаганда, къде с подкупи, те се сближиха много с Молдова и Украйна, две нации, доскоро окупирани от мамалигата, което попречи на унгарците да запазят Podolia за себе си - въпросната територия граничи с молдовците, и би било самоубийство да я запазят в дългосрочен план(което ги закара до Урал, но за това ще говорим по-нататък).
Така румънците постигнаха малка победа - нищо в сравнение с триумфа на PEACE GC, но все пак победа.

Дъгли месеци нашите северни съседи не правиха нищо, трупаха пари и помагаха в чужди битки.Въпреки това, всички запознати затаявахме дъх като мернехме румънски аватар на бойното поле...

Нищо интересно не се случваше, империята сякаш беше замряла - необичайно за играчи с такова самочувствие.

И така до януари 2010, когато румънците лансираха първата си офанзива от почти година - на юг, към нас.Инвазията беше с много по-далечна цел - Азия.Превъзхождащите ни във всички отношения мамалиги напреднаха бързо през териториите ни, къде заради президентски грешки, къде заради лаг на сървърите, къде заради бъгове.С няколко добри хода си възстановихме териториалната цялост, даже отвоювахме и Мармара /оригинално турска/ от румънците, стигнали само до там с амбициозния си план.

Известно време всичко беше спокойно, докато нашия президент не реши да помогне на унгарците, налазили Румъния от северозапад, активирайки по този начин всичките алианси на румънците/горе-долу по това време помогнахме и на сърбите да направят мост до Азия с Пакистан, което ни остави само с 3 региона/.За наше съжаление унгарците е оттеглиха от този фронт, за да се съсредоточат върху защитата на азиатското си владение, богатия на желязо Hello Kitty, и това доведе до пълното ни затриване - първия успех във военно отношения за Румъния от загубата на Азиатските и североизточноевропейските й владения.

Но ликуването беше кратко, сърбите набързо прибраха румънците отново в оригиналните им територии, и те трябваше да почват от нулата, пак.

Отново последва затишие, и изведнъж, като гръм от ясно небе, Румъния нападна всичките си съседи от Феникс - Унгария, Сърбия и България, за да ги блокира и да им отвлича демидж, напълно наясно че никой няма да тръгне да я изтрива, докато има да пази региони като Лиаонин, или територилната си цялост.Тези блокиращи атаки бяха синхронизирани с ЕДЕНската инвазия в Унгария, и изпълниха целта си - над 500к щети бяха похабявани в тези битки дневно.И когато блокажа беше спрян за малко, нашия президент направи същото като предишния път - нападна Северна Добруджа, добре дошло за северните ни съседки, които така щяха да могат да отвличат още повече демидж, с толкова много мпп-та заплашващи слаба страна като нашата, и то с такова важно стратегическо местоположение(което не е толкова важно, защото след нас има 5 "тапи" по пътя към Азия - региони, без които не може да се продължи нататък, които не могат и да се избегнат).

Този път Сърбия ни изтри от картите, за да заличи мпп-тата на румънците, които продължават да играят поддържащата си роля във войната срещу Унгария, сигурни че не можем да си позволим да ги заличим.

Въпреки военните неуспехи и само второстепенната роля в Голямата Игра, Румъния продължава да е суперсила, заключена в собствените си граници, без реална възможност за инвазия, само поддържаща съюзниците си, които разчитат на нейната помощ, и засилваща влиянието си в някои по-малки страни чрез различни методи.



Предишни статии от поредицата:

Час по история: Свещената Пакистанска Империя
Час по история: Швеция - Империята на Новия Свят
Час по история: Норвегия - второто скандинавско чудо
Час по история: Иран - Тайната империя