(автор за хоспитализиране) Какво ме накара да остана в играта?

Day 1,089, 05:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by me440
Здраве желаем, компанията!
Днес се събудих с адски махмурлук, черни мисли в главата и дъх на неуспешен ядрен опит в устата... Логнах се в крастата, наречена еРепублик и почнах да чета пресата.... четох, четох и стигнах до статията на Мел с която обяви конкурс за млад писател... Естествено, реших да драсна една статия по въпроса, нищо че съм малко порастнал според условията... Не за друго, ама щот съм прекалено грозен да участвам в конкурсите за мис и мистър...

Та така... ще се опитам да бъда максимално кратък и безкрайно безинтересен, за да не стане така че да взема наградата на някое бебе... (тука трябва да има едно (намиг), нали?)... Какво ме накара да остана в играта? Да ви кажа честно имам голям опит в оставането в играта... Оставам вече над 9 месеца... Останах след като ни затриваха 2 пъти... Останах след управлението на Емпире... Останах след версия 1... Останах и след версия 2... Останах и след депутатския си мандат...

Причините за моите оставания са неясни, но много мъдри, заклевам се! Да видим... категоризирайки ги, може и да стигна до заключението, че може и да не съм слабоумен мазохист, дет я цъка само щот му е на Буукмарк...
Категория 1: оставания от лично естество – нямам друго какво да правя, пък докат си пия кафето обичам да чета пресата... Оставал съм и защото обичам, когато изръся някоя тъпотия в статия и хората ми се радват... Оставал съм, защото е забавно да четеш как някои непознати се хулят и обиждат заради някаква виртуална причина... Накратко: егоцентризъм и забавление
Категория 2: банални основания от социалния елемент на играта – до болка повтаряно, даже ми се повръща кат го пиша, но приятелите и комуникацията задържат в играта...
Категория 3: други – най вече в играта съм оставал по други причини... Не съм сигурен какви точно са, затова им измислих новаторското и уникално име „други”.

И в заключение кат си чета това, което съм написал, да си призная честно, и аз не знам какво искам да кажа, ама мисля, че съм го казал добре... И тук някак ме човърка отвътре да опропастя цялата статия като издрънкам някоя тъпотия... Ама не мога да измисля нищо, щот двете ми мозъчни клетки са на противоположни мнения за Македония и ми обявиха неутралитет...

Viva el Comunismo, Comandante e la Libertad!