Време разделно

Day 1,062, 18:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Papen83

Неминуемото се случи и, както предвиждах на няколко пъти преди доста време, Феникс е на прага на своя край. Основната причината ще повторя отново – невъзможността на съюза да експлоатира оптимално ресурсите, с които разполага. Тази грешка разбира се не е наша грешка. Мнозина сме били тези у нас, които сме призовавали за това Феникс да използва човешкия ни капитал (понеже реално нямаме друг ресурс) като ни се предостави high регион. Това, което врагът направи с Полша. Въпреки че практически никога не бяхме приоритет на Феникс, ние в продължение на почти година винаги сме били в челните места по демидж в най-важните за Феникс битки. С надеждата нещата да се променят.

Това обаче не се случи и като вече е ясно – няма и за кога да чакаме да стане. Ако носим някаква вина, то е че правителствата ни не можаха да отстоят по-настойчиво националните ни интереси. Не казвам обаче, че това е било лесно или дори възможно. Основната вина носят ръководните фактори не у нас, а във Феникс. Ако някой каже – „Ама ти като не си бил там защо говориш, без да знаеш?” Няма нужда да съм бил в генщаба на Феникс – достатъчно е да погледна картата на еСвета. Когато влязох в тази игра двата лагера бяха съвсем равностойни – да не кажа, че Феникс имаше малко преимущество. Истината е, че днес това е безвъзвратно загубено. И на дневен ред стои въпросът какво да предприемем ние. Все пак трябва да отбележим, че се държахме достойно и с нищо не сме допринесли за тоталния крах. Затова и имаме моралното право да гледаме на този край като на едно ново начало. Като на една възможност да получим по-добра ръка при новото раздаване на картите...

От тук нататък имаме две опции.

Първата от тях е да чакаме птицата да оправдае името си и да се издигне от пепелта си. Тази задача обаче е сложна, тъй като нямаме инструменти, с които да си гарантираме, че преструктурирането и новият формат на Феникс ще донесат някаква позитивна промяна, а и че въобще ще се промени нещо за нас самите. Не съм толкова наивен, за да вярвам, че Феникс просто ще изчезне. Повечето MPP-та ще се запазят и върху тях ще се надгради нов съюз. Въпросът е дали изобщо си струва да бъдем в него. Да продължим членството си във Феникс при тези обстоятелства на тотално игнориране не само на нашите, но вече и на самите интереси на съюза е унизително. Искам да подчертая, че не става въпрос за това да оставим Феникс, защото е станал по-слаб. Въпреки че разбира се и това не е без значение. Просто няма нужда да оставаме последни на кораба, защото ние не сме капитанът на този кораб. Както от Белград и Москва няколко пъти ни демострираха – даже не сме и в титулярния отбор, ами търкаме резервната скамейка.

Другата опция е обявяване на неутралитет. Но с това не трябва да се подхожда лекомислено. То трябва задължително да стане след разговори с ЕДЕН-ските ни съседи. Тъй като трябва да си гарантираме, че няма да ни нападнат. Имаме все още какво да разменим срещу това при едни преговори с ръководните фактори в ЕДЕН. Не става дума за преминаване в чуждите редици. Но и на тях им струва злато и усилия да довършат тази война и нашият неутралитет, разбирайте напускане на Феникс, ще им спести доста. С други думи при добри обстоятелства може да ни обещаят, че няма да се месят и ще продължим да изпълняваме договора си с Иран или пък да ни оставят да вземем някой high регион на съседна държава, която не е член на ЕДЕН – такива региони има не само непосредствено на нашата граница, а и в Турция и в Иран.

Това са сложни маневри, които ще трябва да направим и, в случай че президентът на еБългария вземе правилното решение да ги осъществи, е от особено значение да има желание да бъде преизбран за нов мандат. Надявам се всички да разберат, че това не е про-ЕДЕН статия, а е про-„националния ни интерес”. Вчера станах Field Marshal и всичките ми битки до тук са били за Феникс с искрената надежда да видим нещо добро и интересно за нас в тази игра. Но за съжаление това вече може да стане, само ако се възползваме от ситуацията. И ако не го разбираме и подкрепяме като общество значи и не заслужаваме да заиграем някаква по-значима роля като държава в тази игра.