Затишието след бурята

Day 1,026, 16:09 Published in Bulgaria Bulgaria by The Graverobber

След няколко доста динамични за нас дни, последва затишие без каквото и да е противопоставяне между двете враждуващи суперсили - Еден и Феникс. След изгубването на еНационалния идеал - бленуваният хай-регион, българинът е на кръстопът. Разочарованието от недостатъчната помощ оказана от Феникс в битката за БиХ мотивира много от българските граждани да потърсят развитието на нацията ни като евентуален съюзник на Еден или най-малкото излизане от Феникс като демонстрация за незачитането ни. В следващите редове ще се опитам да разгледам няколкото различни пътя по които бихме могли да поемем.
Развитие номер 1 - Народното събрание гласува закон и България подава заявление за напускане на Феникс. Хипотетично след това имаме 2 възможности - присъединяване към Еден или неутралитет. През изминалите 2-3 дни в родната ни преса се изписаха доста статии как правилният избор за нас е именно това. Да речем че го направим, но какво печелим от това ? В момента Еден е по-силният от двата съюза и за България това ще означава пускане на коридор за румънците към Азия (Турция, Иран, Русия). На тепсия са ни предложени турски и ирански региони по наш избор без наем. Това ще ни даде възможност за подем в икономиката, както и качествено финансиране на армията. Възможен е и евентуален бейбибум при войната с турците.
Развитие 1,5 - неутралитет - неутралитетът за еБългария ще означава изолация, както от страна на Феникс, така и от страна на Еден, Няма да се ползваме с доверието нито на едните, нито на другите. Разбира се веднага ще започне проЕденска кампания, но хипотетично сме приели неутралитет, затова и се гласува отказ. Неутралитет означава липса на МПП, което ще доведе и до липса на битки, оттам забавяне развитието на армията и загуба на интерес у играчите. С две думи икономически, политически и военно този вариант е най-неудачният за нас.
Развитие 2 - България остава във Феникс. Запазването на статуквото ще означава възнобновяване на борбата по северната ни граница, както и търсене на възможности за нов хай-регион. Дипломатически преговори за него се водят и в момента, като засега той е на втори план, заради невъзможността за финансирането на проекта.
От по-горе изброените възможности българинът ще трябва да избере една. Всеки има своята гледна точка, Важното е да не се поддадем на емоцията. Емоция, която ни владее от тежката загуба и ще ни владее още, докато не постигнем отново същото, но и да го запазим, независимо по какъв начин. Емоция е понятие, изразяващо психологичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. В нашия слушай емоцията се влияе от еденските статии в пресата ни, които ни обещават мило и драго, само и само да отворим портите към Азия, както и се влияе от желанието на българина да овъзмезди претърпяната загуба. Именно това желание обаче започва да се превръща в демоагогия - набор от ораторски и полемични техники, прийоми и средства (вкл. средства за масово осведомяване) за въвеждане на аудиторията в заблуда с цел демагогстващия да я убеди в "своята правота". Заблудата драги българи се корени именно в това, че Еден ще се превърнат в нашите най-добри приятели. Лично съм виждал постове в нашата преса с приветствия за присъединяването ни към Еден, а в чуждите преси сме наричани от същите тези хора с неблагозвучното lolgarians. От разговорите ми с чужди дипломати в прав текст ми е заявявано че съответната страна не ни желае в Еден. С 2 думи - напуснем ли Феникс ще сме без съюзници и ще останем сами. Познатият дявол е по-добрия дявол. Затова приветствам всички граждани да изберат по-малкото зло - нека продължим настоящия външнополитически курс и не станем дезертьори. Нека покажем, че сме доказал се съюзник и на нас може да се разчита!

С уважение
The Graverobber
гражданин на еБългария