Join the new world

Здравейте,

През последните 2-3 месеца се начетох на статии за отказване на стари играчи,за напускане на министерски постове,за разочарованието от играта.
Реших да дам лъч светлина и нова надежда в едно объркано и депресиращо време.

Ще ви разкрия част от моята история в играта и да отговоря на един въпрос,които през последните месеци си задават много хора и едва малка част успяват да си отговорят.

Въпроса е "Защо еРепублик"
-защо започнах да играя,защо продължавам да играя и защо не се отказах до сега.


еРепублик - Преоткрий себе си

Регистрирах се на 29.01.2009, предисторията на моята регистрация е доста по интересна от първите ми две седмици в играта.
Един мой приятел се регистрира в играта около 10-15 дена преди мен, след като той навлезе беше ясно че ще му трябват реферали, за да получи злато...
Тук се явявам аз, след няколко дневно зарибяване най-накрая реших да видя за какво става на въпрос.

По онова време нямаше реферални линкове, само емайли, той ми прати емайл,но нямах търпение да се регистрирам и го направих преди да му стана реферал, за което ме псува и до днес, въпреки че той спря да играе активно 😃

Няколко дена преди да се регистрирам, моя приятел ми обясняваше за опциите в играта,не знам дали благодарение на моето въображение или благодарение на неговото обяснение, но в главата ми, представите за играта бяха толкова силни и хубави, че с нетърпение започнах играта.
Тук интересното свършва за около 2 седмици 😃

По онова време в страната имаше 100 активни българина с президент Гаро - познат в днешно време като( рано пиле, рано пие).
В началото малко се разочаровах, защото имаше само 2 опции в играта и на практика за 5 минутки бях готов...
До преди това си представях всякакви други неща, заради хилядите думи, с които моя приятел ми разясняваше играта.
В началото бях почти сам, беден, трудно си намирах работа и почнах да чета вестници след първата седмица.
Преди да се "зарибя" по играта, единственото нещо, което ме държеше в нея беше приятелския кръг... 5-6 приятеля бяха се регистрирали и когато се събирахме, темата за играта беше преобладаваща.
Играчи на по 1 месец, бяхме толкова наивни (колкото Empiree в началото).
Мечтаехме да станем велики, мечтаехме да направим собствена партия и някои от нас да стане президент(май мечтите се сбъдват).
Всеки ден, ставах с нагласата да вляза в играта и да изпълня пет минутния си дълг.
Първите уроци за играта получих от bimba, тя ми помогна доста и след като вече знаех къде са вестниците, започнах да се самообразовам...
Разбрах, че играта не е само тези 2 опции,че играта предлага нещо повече, нещо което винаги съм искал...
Преди играех много подобни игри, а толкова скучна колкото еРепублик бе единствено Хаттрик(почти всички от най-старите играчи от БГ в еРеп, играеха и ХТ)
Разбрах също, че в играта няма динамика, но това не ми беше чуждо..

И така, вече на 1 месец бях готов да печеля злато на всяка цена, когато си нов е направо убийствено да нямаш пари за хляб, а да знаеш колко лесен начин има да си набавиш злато...
Въпреки това, незнайно защо аз не си направих друг акаунт (за разлика от моите приятели)
Реших да спечеля злато и да си отворя фирма като поканя други приятели, началното ми злато си го бях дал на един, които ми обеща да ми даде повече, но в крайна сметка си бях изгорял от всякъде и до ден днешен има да ми дават 8 злато!!!

Спечелих първия си медал за работа, няколко дена след това и медал за сила и вече имах малко злато, с което си купих компания за желязо в medium регион - с две думи пак се бях прецакал, все пак имах късмет, защото успях да я продам, явно на някои тъп колкото мен и се захванах с друг бизнес, от които пак бях на загуба, но поне започнах да разбирам защо ми свършват парите...

На втория месец, вече бях станал по-умен (xixix) бях поканил 10 човека, имах още няколко медала и в крайна сметка имах доста злато като за нов играч...
Вложих си парите тук там, пак бях на загуба, но малка (happy)
Отворих 2 компании и за първи път бях на плюс, от там започнах да купувам продавам, заменям и всякакъв вид търговия, за да стана на 3 месеца и да имам над 150 злато (sun)

След като достигнах 5 сила (критерии да вляза в армията, подадох кандидатурата си на посочен адрес и трябваше да чакам само 1 месец за да получа отговор 😃
Добре, че поддържах връзка с bimba, че да уреди нещата и да вляза в отряда на nysex (отряд 3.1)
Първите ми 100 битки бяха без оръжие, по късно станах командир на Доброволчески отряд (първите доброволчески отряди изцяло финансирани от Grakulan).
Аз и cryptos бяхме командири, които обучавахме новите играчи и след като достигнеха критерия за армията, вземахме нови доброволци.

Бях войник работещ за малко пари (пътуващ където му кажат, нямах вестник и все още спестявах пари, защото не знаех къде да ги вложа).

С натрупан военен опит и с голяма активност, към края на четвъртия месец от играта ми, имах възможността да докажа, че съм добър стратег и още по-добър оратор (с много лош правопис). Военният министър подаде оставка и президента bimba, трябваше да назначи нов..
Вече се сещате, че това бях аз, кандидатирах се и конгреса ме одобри с пълно единодушие...
В този ден, аз отворих вестника си, след като реших да жертвам 2 злато 😃
Ще спестя шестте месеца като Военен Министър, защото статията ще стане прекалено дълга xD

Политическата ми кариера започна на втория месец, кандидатирах се за конгресмен и благодарение на моите приятели, влязох в конгреса.
След като показах активност, желание да се уча и добри адаптиращи способности, всеки следващ месец печелех с все повече и повече гласове.
Дойде момента, в които бях събрал доста последователи 6 месеца от началото на играта ми, аз за първи път си помислих, че мога да стана президент, бях спечелил уважението на доста хора, бях военен министър и популярността ми беше голяма.

Първия ми опит на изборите беше болезнен, кандидатирах се срещу chukcha и в крайна сметка, той ме би с 10-20 гласа, тогава бях на прага да се откажа от поста на Министър на Отбраната, но след като премислих, останах 🙂
Следващия месец (август) се кандидатирах и успях да спечеля с 80% пред втория, което сложи началото на управлението ми като президент на еБългария в продължение на 4 поредни мандата.

В началото на 2010, обявих отказването си от играта, отказване от политиката, реших да си дам почивка, защото през всички тези месеци, каквото и да правех аз и моя екип, винаги имаше критици, аз приемах критиката, но тя беше толкова смешна, че в много случаи се питах за какво отделям по 5-6 часа на ден за играта, за това да слушам как съм сбъркал с часа на пускане на статия, за това че е нямало за 1 ден битки, за това че заплатата на някои била свалена!?

Спирам с биографичната ми история, целта на статията беше друга, но твърде много се отплеснах.

Въпроса, на които исках да отговоря е защо играя еРепублик, но нямаше как да го направя, ако не бях написал изреченията по-горе...

Играя тази игра от година и пет месеца и за този период съм си задавал въпроса "защо продължавам да играя", може би над 100 пъти, в доста моменти съм бил на прага на тоталното отказване, в доста моменти съм бил на път да си счупя монитора, толкова съм се ядосвал, толкова съм бил разочарован от еБългарите, от манталитета, от интригите..
Но никога не се предадох, въпреки че ми се е искало, дори пробвах и пак не успях да се отделя от играта.

Доста хора играят тази игра само да си отбият времето, а когато четат подобни неща си казват "абе хора, вие живота нямате ли си, че седите пред компютъра", повярвайте това е най-тъпото нещо, което съм виждал...
Бих дал много примери, но няма да го направя, играта ме научи, че ако не искам да бъда наранен не трябва отговарям на подобни неща.

Ако не искам да загубя времето си и вместо да свърша работа, аз трябва да отговарям на безпочвена критика, тогава просто спрях да отговарям, критиката я имаше, работата си я вършех и всичко беше наред.

След толкова много време, аз намерих отговор на въпроса "Защо играя еРепублик?"

Играя заради приятелите, които имам, заради тези, които открих тук, заради комуникациите, връзките, които създадох.
Играя заради удоволствието да върша нещо полезно, макар и виртуално.
Заради свободата на словото, заради това, че мнението на всеки може да бъде чуто.

Играя, защото тази виртуална среда, показва какво поколение расте.
Тук в играта срещнах от всичко, малкото ни общество е огледално отражение на действителността.
Интригите тук, ги има и там, но освен тях има и приятели има моменти на щастие, на гордост, победи и загуби, всичко в една игра - в един Живот.

едит: мотивацията и всичко за написването на тази статия дължа на IvJorell