Join the new world

Здраве желаем, компанията!
Днес ще ви разкажа една приказка....

Имало едно време една игрица. Някога, в самото си начало тя била създадена да забавлява хората, да им помага да се отърсят от сивото си ежедневие... Дори им позволявала да се запознават с нови хора и да си намерят нови приятелчета – нова компания за по биричка ако щете. Та в тази игрица, целта била да си създадете някаква твар, отражение на реалното ви аз и да се опитате да го развиете до нива, до които трудно се стига в реалният живот. Съществувало правото на свободен избор – кариера в политиката, в бизнеса или в армията. Съществувало правото свободно да изкажеш какво те вълнува и да споделиш мнението си по всеки един въпрос. И най-важното – нямало го класовото разделение. Всеки започвал еЖивота си от едно и също място – от тук насетне ще го наричам ниво 1.

Някога в миналото населението на тази игрица било малко и задружно. Напълно осъзнавали, че в крайна сметка това не е истина, че това е само една комерсиална измислица на гадни капиталисти... Но малко по малко играта започнала да се променя, раждали се нови и нови твари, като всеки от тях си започвал по каналният ред – от ниво 1. Новичките животинки и те искали да се приобщят към батковците и каките си. Някои успявали, други оставали с горчивото чувство на неуспех. И в един импровизиран апотеоз на разказа ни ще се превърне момента, когато огорчените животинки станали повечко от другите. Мнозинството плаща и поръчва, уважаеми читатели. Винаги е било така и винаги така ще бъде. Няма лошо, стига мнозинството да уважава малцинството.

Но знаете ли кое било най лошото в съответна игрица? Много просто: светлината на прожекторите никога не светела достатъчно силно. Винаги имало някои твари, които оставали в сянка. Малко по малко киселото чувство на горчивина се засилвало, напрежението ескалирало и ескалирало и било ясно, че все някога ще се чуе „Пук” и малкото крехко балонче, наречено уважение, ще се спука. А от вътре, уважаеми читатели, от вътре се излели невъобразими количества помия, обиди и заплахи. Едни след други изпадали подлости, изпадали лични нападки, лична омраза, групова омраза, изпадали даже и гадни вувузели.

Игрицата отдавна вече не била игрица. Тя се била превърнала в помийна ямичка, където всеки намира контейнера си за отпадъци от реалният живот. В крайна сметка, няма лошо да намериш отдушник. Но когато много твари използват един и същи такъв, мирише много... мирише толкова много, че понякога не се издържа....