Крайречна живопис
dimitar_kostov
31.05.2010, 1350 GMT
Русе, България
Пълнител, шомпол, капак, пружина, рама, затвор, газова тръбичка. Осем секунди. Обратно и отново. Тежката кубинка на Бостъна в див нервен туземски ритъм мачка отрудения паркет, докато треперещите му ръце сглобяват и разглобяват личния му АК-47 в низ от еднообразни повтаряеми движения. Едри капки пот се стичат по челото на сътрапезника ми, устните му - пресъхнали и напукани, нашепват неразбираеми слова, сливащи се в кротък и нежен напев, от който ми се приспива. Отпуснат на стола до Бостъна, ям фунийка ванилов сладолед с ягоди, погледът ми се рее безцелно из бара, като от време на време съзерцавам Дунава през отворения прозорец. В крайречното заведение цари пълна хармония, десетина бездействащи войници играят карти по сепаретата, а барманът дори не полага усилия да се държи буден. Внезапно ботушът на Бостъна замръзва, във въздуха отеква камбанното ехо на въвеждане на патрон в цевта и тишината ни сграбчва в безмълвната си хватка. Погледът на другаря ми става стъклен, вената на челото му спира да пулсира, а пространството замира в напрегнато безвремие. Като на забавен каданс наблюдавам как Бостъна обръща масата, кашира се с плавна и отработена маневра, след което открива безпощаден и всеопрощаващ автоматичен огън по всичко и всички в помещението. Гилзите се леят от патронника като пръски от планински ручей, а ромонът на автомата запълва празното ми съзнание. Трески, стъкла, пръст и мазилка се сблъскват в пъстроцветна феерия, а Бостъна като полудял магьосник ги люшка в безумен танц с отмерени откоси. От гърлото му се разнася чутовен крясък, след което презарежда и се концентрира върху бара. Стотици бутилки алкохол избухват в красива заря, а съдържанието им се изсипва в стихиен порой в задимения въздух. Баси красотата, си мисля, докато доизяждам фунийката, ама дано пожали поне мастиката, че тия дни е жежко. Картечният огън замира с внезапен стон, след което едвам долавям тънкия ненатрапчив звук от изваден шплент на граната и западната стена избухва в дъжд от тухли четворка. С налуден поглед на дете пироман Бостъна освобождава празния пълнител и поставя нов. Лежерно впервам поглед в новоразкритата панорама: през липсващия зид се разгръща величествена природна гледка, включваща плавателна река, заник слънце, буйна растителност и ято чайки в синевата. Епиц.
- Мама ви авиационна – изсъсква Бостъна към белите птици, – и в бойна формация ми захождате!
Автоматът отново започва своята соната в небесната шир, а чайките правят хаотични виражи в опит да запазят правото си на съществуване. Плувнал в пот, Бостъна се строполява до мен на стола и изпуска оръжието на земята.
- Impressive fight, captain – отбелязвам лаконично и присвивам очи под жаркото слънце.
- Трябва да убия някого – изплаква Бостъна, - вече трети ден няма война. И то понеже президентът ни е станал пацифист, будист, непукист или не знам какъв там –ист. За какво мислиш съм влезнал в армията?
- Щото обичаш да носиш зелено? – осмелявам се да предположа, - не бе, приятел, просто геополитическата ситуация в момента е такава.
С кръвнишки взор Бостъна сграбчва от масата армейския вестник и изсъсква:
- Отивам до едно място.
Проследявам го как излиза през липсващата стена към китните ароматни люляци с мек вестник под мишница – горд български военнослужещ, готов да освободи напрежението.
Comments
Браво!!!
AXAXAXAXAXA
Уникат!!!😃😃😃😃:
еее, ти ме разби 😃
Nice 🙂
Три дни карцер за Бостъна заради армейския вестник 😃 😃 😃 Костов, найс дет' сЪ вика 😃
ROFL
ot koq diviziq e toq det taka xabi dyrjavni oryjiq ?
da byde obqven za dezertior !
v+s
супер , май бизнеса с тоалетна хартия ще западне rofl
ахахахах Браво , много свежо 🙂
Kакто винаги,номер1.
😃 😃 xD LD 😃 XD 😃 😃 :0 xD FD 😃 =Д :Д
Друго не мога да кажа.
@jradovanov - виж ся, аз Бостъна не мога да го контролирам, пък и той не е от нашия отряд😉
Абе знаех си, че акулите не стават за войници, но тази статия го доказва! Чакането, тренирането на военната душа в търпение, това е част от ежедневието на елитните части. Ама до кога ще ви го обяснявам това, капитан Костов? До кога?
Ей, вече не съм сигурен, че беше правилна постъпка да напуснеш политическия живот.
P.S. Готин! Както винаги. Абе Костов, ти си моята гордост, тъй ша знайш!!!
Абе Костов, ти си медиум!!?!! Как така ми отговаряш на коментара преди да съм го публикувал??????????
@jradovanov-Внимавай когато влизаш в океана да не ти се случи нещо 🙂
J, като летовник на плажа се озъртай за перката, че морето не е до колене, както отбеляза колегата по-горе 😛pPp Що се отнася до парапсихичните ми способности, гледал ли си Deepest Bluest, там какви умни животинки има😁)
Ха ха, две акулченца. Абе, като ви докопам с лапата гръбните перки, знайййййти ли виййй кво филе от акулченца ще си направя?
Къде сте виждали Пума да влиза във вода? Тя само се спотайва на брега и бързо, като куршум на Бостъна, се протяга и гепва акулката, а после си прави чироз!!! Това е!
Класик 🙂