Join the new world

Здраве желаем, компанията. Някои от вас може би си спомнят първата ми статия публикувана в еБГ медийно пространство: Ерепублик по време на сесия. Мисля, че е крайно време да довърша историята на този виден юзър:

(...) Седмица 3 – Съквартиранта каза, че ако не ида за хляб ще ме изгонят. Ей сега, само да си дочета новините. Порното се е дръпнало. Ех живот... на кого му трябва Криси. Вече не се впечатлявам от вдигането на нива... Сега само гледам статиите си и се радвам на всеки вот.

Седмица 4 – Хип, Хип ура... сесията свърши. Доколко успешно – ми не знам. Аз вече от такива материални неща не се интересувам. Реших – ще помагам на други бебета. Охооо, от компанията в Бразилия предлагат пушки вместо профит. Пуцайййй. Опааа, хард уъркър. Ама как ми отива на профила. Ах гадната сесия свърши, прибирам се в БГ – абе, истинската бре. По навик си купувам билет К1, ама после се сещам, че нема да стане така и се псувам в простата глава. Прощална статия и обяснение, задет ставам двуцвъкар.

Седмица 5,6,7,8 – Пълно безсъзнание. Опит за отказване от еРепублик. Опит за отказване на цигарите. Опит за отказване на жените. Всички неуспешни.

Седмица 9 – Уелком бек ин Германията. Мечо се завърна в активния живот. Стига толкова нелепи преживявания в алтернативата, по погрешка наричана Реален Живот. Съкращението РЖ си го дописвам на личната карта. По погрешка звъня на Криси... Паниката ме обзема напълно. Решавам – връщам се в БГ – не бре, тоя път говоря за играта. Отново пускам порното да се сваля...

Седмица 10 – Решавам, кат съм тъпанар, що да не влезна в политиката. И аз учим висшо – економика, раз’ираш ли. Значи – мооога. „Ш бастун, ставай да върим на работа бре”. „Абе остай ме, вече цъкнах”. „Тъпанар”. След 1 час оставам потресен, когато шефа, вместо лично съобщение ми звъни по телефона. Сещам се, че всъщност задклавиатурното устройство и то душа носи...

Седмица 11 – еРепублик намалява в проценти за сметка на скайпа. Откривам, че всъщност в партийният чат влизам по-често, отколкото в Гугъл. Доволен от откритиоето паля цигара.Телефона не е звънял от дни. Откривам, че съм забравил да му заредя батерията – е, и без тва не е важно. Всичко което не се прави с клик вече не съществува.

Седмица 12 – Първи неуспешни опити за писане на дипломна. За сметка на това супер успешна статия Дипломна по време на еРепублик. Сещам се, че и порно не съм гледал от 14 левъл насам. Абе, аз не трябваше ли да купя хляб?

Седмица 13 – Псувайки админите пиша статия колко много не им харесвам гениалните произведения наречени в2. Болницата вече не е същата като едно време, битките са си легнали генерално щом излезе това чудо на техниката. Бум, тряс, бам – 0.5 точки. Ей все едно детнцето ми набиха. Статията е изтрита, а аз лягам тежко болен. Чудя се дали да не се откажа от играта. Дори проверявам дали не пазя номера на Криси...

Седмица 14 – Отново съм тип топ. Решавам, че ще отварям фирма. Ненужно е да споменавам, че дипломата отдавна е изоставена като нещо ненужно, което предстои, но никой не знае кога ще се случи. 3 дни прекарвам в търсене на здрава работна ръка и псувайки админите накрая си намирам свестни работници. Абе аз откога не съм се къпал?

Седмица 15 – И тогава Ромъния нападна България. Отдавна вече не се замислям, че Ромъния се пише с у. Някъде от средата на 12-ти левъл. Фирмата е затворена, багажа е събран, заминавам за място дет в РЖ никога не бих чул. И тогава ме хваща паника. Ем аз ся кат нямам фирма кво ще правя? Обезумял вземам 2 решения – 1во влизам в банята и се къпя. 2-ро ш ставам депутат. Неприятна миризма на сапун нахлува в стаята ми, даже и пепелта от клавиатурата ми се отмества и за първи път от 11 левъл виждам, че копчетата са надписани...