Join the new world

Здраве желаем, навалица!

С тази статия ще се опитам да се издигна над собствената си простотия и обичайният стил на вестника ми! Ще ви представя историите на няколко ника, които ми се видяха интересни, забавни или поне необичайни.
Естествено, няколко пъти получих и „нищо вълнуващо” като отговор. Е, да не забравяме, че съм прост и бъркам в преценките си! (и все пак, както казах на някои от вас – такова нещо като скучна история не съществува) 🙂 Още веднъж благодаря на всички, отговорили на съобщенията ми! А тези, които не изчаках – погледнете колко е дълга тази статия – даже и мене ме мързи да я чета! Ако има интерес, ще пусна втора част! И така:
me440 – (като един истински монополист, започвам със себе си) - Ника ми, както и аватара, си има дълга история. Тя датира далеч назад във времето, когато съществуваше Мirc. По принцип съм голям фен на Алън Александър Милн и особено на книгите му за Пух. Навсякъде където съм живял, винаги си държа „Къщичка в къта на Пух” както на български, така и в оригинал. Та по това време, за което ви споменах, момичето, с което се виждах, държеше да ме нарича Мечо. От там дойде прякора в РЖ, а ника – той от Мirc. Все пак тогава беше модерно 4 вместо ch. А пък аз, нали съм готин, сложих два броя 🙂.
magdanoz – (втора история от времената на irc) - Историята е доста разтеглива... накратко много обичам да ям магданоз. Едно време се бъзикахме с приятелите в махалата, че който ядял магданоз, щял да вижда през стените и да разкрива другите като играехме на криеница. Отделно, в главата приличах на магданоз, понеже съм къдрав и косата ми растеше нагоре... а и една приятелка ми каза, че винаги съм бил свежарка и съм можел да разчупя обстановката със свежи идеи и така ника остана от времената на irc.
BuccaneerBG - (май вече отиваме към времената, когато дори и irc е била само неродена идея) - Навремето записвах доста дискове - музика, филми, игри, софт и т.н. Тогава беше вървежно, нямаше много интернет и не се следеше толкова. И от там си измислих "пиратският" ник. Отдавна не се занимавам с това, обаче си използвам същият ник, за да не забравям къде, как съм се регнал. Често си мислят, че живея около морето, аз съм от западна България иначе 🙂
Julzar – (точен, кратък, ясен и честен отговор) Имам един приятел Julizar и нали сме адаши и си викам какво да си губя времето и без това съм доволно прост и нищо няма да измисля. Съкратих i и стана Julzar, а и ми викат Julz и zar и така се получи.
Tanparmaiel – (съкратена версия на неповторимо описание 😁 – преди 7-8 или може би 9 години, пред мен се разкри магията на един фантастичен свят – тази на Властелинът на пръстените. Истината е, че се влюбих в историята, в героите, в обстановката, в идеите, в посланията, в детайлите, във всичко от този вълшебен свят. И от един All-in-One генератор на имена ми беше предложено Tanparmaiel, като елфически вариант на името ми. Съответно – първи регистрации из чатове и e-mail, когато разбрах, че Eli, Elli, Elly и всякакви подобни са вече заети от многото други Елита, осъзнах, че ми трябва нещо уникално и неповторимо, за което друг никога няма да се сети. Аз сама се (пре)кръстих Tanparmaiel. Може да ми казвате Tanp на кратко или пък просто Ели. 🙂
ZiZian – (Подозирах, че всички сме алкохолици в тая игра) - Радвам се, че ще се върна към спомен от времето на студенстките купони 🙂 Никът ми е свързан с песента на Депеш Мод Лилиан 🙂, а ЗиЗи ми е най-стария ник от времето на IRC и е до някъде галено на името ми ...така ме наричат някои приятели... Депеш е любимата ни група с моя приятел-брат 🙂 Случката е следната... в последните часове на един от онези купони, когато всички са изтощени, но не им се тръгва, когато алкохола сублимира в мъдрост, а танците в блусове и тук там са насядали групички от полу-пияни младежи разгорещени в сериознни разговори. С най-добрия ми приятел, когото срещнах в университета и до момента си остава мой духовен брат се бяхме отделили и разсъждаваше върху живота... замислено ме нарече Зизиан на фона на тази любовна песен за един изоставен мъж... Всъщност възклицанието беше Ох, Зизиан, тъй като се пее Oh, Lilian, и е свързано с някакъв мъчителен "премъдър" разговор 🙂