Join the new world

Спам - не спам, срам - не срам, рещих и аз да се възползвам от вестника си за моя лична изгода. Напълно вероятно е утре на трезва глава да изтрия това, което съм написал, но все пак не вярвам.... Та накратко – разказ за една невъзможна мечта, с който искам да поднеса извиненията си на човек, когото нараних много пъти напоследък.

Имало едно време едно мече.... Отчаяно самотно, и все пак неприемащо никаква външна помощ, не приемащо съвет, препоръка и дори случайна усмивка. Някога, някъде живяло си това мече самотно, вечно маскирано с маската на безразличието и безкрайното удовлетворение от собствения си нелеп живот. Вярно, това мече било едно нереално добро мече. Било винаги готово да слуша, никога да чуе, винаги готово да се напие като куче, никога да си прекара хубаво в чужда компания.
Та това било нашето мече. Живяло си самотно, заобиколено от милионите нелепи създания, които си мислели, че се възползват от шибаната му доброта, т.е. от маската му. И му било добре. Забавлявало се да наблюдава реакциите на околните. Забавляввало се да използва, да провокира, да мачка, да манипулира. Ноооо.... ето това е ключовата думичка във всяка една гадна романтична история, която се е случвала на представител на човешкото съсловие... Ноооо това мече било самотно. Заобиколено от „приятели”, самотно до доказване на противното. Всичко, което правело било оценявано като „Ти какъв помияр си, ама евала, брат” Знам че звучи до болка нелепо, но това била съдбата на малкото мече – самотно, но уважавано.
И навярно, питайки се в момента – „Добре, къде е проблема в цялата история?”, аз бързам да отговоря: Мечето се чувствало неадекватно, неразбрано и употребено до краен предел. И когато за пореден път направило велика глупост, изведнъж осъзнало, че е сам самичко на цялата планета. Че загърбвайки себе си, заради чуждата оценка, то наранило единсттвения човек, на когото всъщност му пука. Човек несъвършен, но човек необходим. Човек, който имайки връзка от дълго време, показал на мечето какво е да бъдеш обичан. Показал му какво е да бъдеш оценен и харесан. Показало му какво е секса, когато е правен с чувство. И на мечето му харесвало и се възползвало – до момента в който едното *бане не замъглило мисълта му. Може и да е алкохола, може и да е първичният нелеп животински инстинкт, но мечето направило грешка... Грешка, която имало наглостта да си признае пред човека, който бил готов да даде всичко за него... Дори и изневерявайки на собствените си принципи... Дори и изневерявайки в традиционния смисъл на думата...
Когато четеш това, най верочтно ще се почустваш наранена и обидена. Злепоставена може би... Опитай се да разбереш смисъла му... Ако е останала дори и капчица смисъл за теб...