Join the new world

Тъкмо си беше легнал, и се събуди от скапания си телефон, беше забравил да го изключи просегна се и с просънен глас каза "ало" ... Изведнъж стана облян в студена пот... Слуховете бяха истина ... София беше атакувана от приятелски сили с цел връщането и в родните земи. Той не можеше да повярва, най-накрая добри новини, беше доволен че даденото му злато е свършило някаква работа. Но имаше работа за вършене - облече се, набързо се изпика, взе куфарчето и закуската си, която изяде по пътя за вестникарската редакция. Там драсна на бързо статия че раздава безплатно оръжия на площада за хората които ще влязат в бой. После отиде на пазара да купи 30тина патлака и 5 хубави пушки и застана на площада да чака, да чака хората. Още не беше съмнало и вече бяха накацали десетина човека около него ... той им раздаде оръжията... остана доволен имаше още оръжия за раздаване ... но той знаеше че ще има кой да ги купи, междувременно мина през сиропиталището и помогна на няколко малки дечица да проходят, подари и 10тина подаръчета на едното от тях, той беше щастлив като виждаше искрите в бъдещето на България, той беше доволен, защото смяташе да събере тези искри в Буен пламък, нещо такова беше и суогъна на партията, който сам беше предложил заедно с гербът. Върна се на площада,слънцето вече изгряваше, за да раздаде и последните си оръжия... усмивката не слизаше от измореното му лице... скоро, съвсем скоро София щеше да е в родината ...