Join the new world

Бих искал да ви запонзая с един разказ, който се изгради бавно и мързеливо от една безумна игра в кото единия автор пишеше 2-10 реда и предаваше на другия автор, който продължаваше и той 2-10 реда.
В продължение на три дни ще пусна целият разказ, дано ви хареса поне малко 🙂


Пикселите на Боговете
(или Бъгави Богове)
(част 1)

Автори:
Марк Златомиров
и
Яромир Сигрица


Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното й лице. Беше си мислила, че кентавъра няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите(това са всички разумни същества които на се хора).
Фалосос препускаше из каменистата местност с цялото си конско изящество - изпод копитата му изскачаха искри, козината му лъщеше от пот а мускулите се напрягаха в цялата си прелест... Ако имаше грива сигурно щеше да се вее съвсем по конски. За щастие той беше кентавър а не обикновен глупав кон. Мразеше конете и ненавиждаше факта, че толкова много прилича на тях... По-дяволите, та те смърдяха от километри и се държаха като бавноразвиващи се - конете бяха грешка на еволюцията.
- Къде се мота до сега? Някоя кобила ли си обяздвал? – Венера бе бясна, чакаше го половин час. Понякога тази МКОРИ(масова кибер он-лайн ролева игра(Начин да избягаш от реалният живот)) я вбесяваше. NPC-тата(Неутрален Игрови Герой) наистина си мислеха, че съществуват и се правеха на важни. – Добре, Фалосос, виж сега! Като ти кажа да дойдеш в 18 ще дойдеш тогава, а не утре! Кой програмист те е правил само?!! – тя поклати отегчено глава.
Наглата Венера беше дръзнала да го обиди на секс с кобила - отврат! Не можеше да остави нещата на произвола на съдбата, трябваше да отвърне на тази груба селска нападка.
- Аз може да правя секс с кобила, но пък ти идваш в МКОРИ за да правиш изобщо секс! В реалният свят сигурно си някоя плиткоумна дебелана с гнойни пъпки.
Фалосос удари с копито в земята, кръстоса ръце на гърдите си и изгледа презрително образа зад който седеше живо човешко същество.
- Нещо си се объркал, транспорт тъп. Аз съм богиня тук и сега ще те накарам да станеш дендрофил. Закарай ме при портала за Асгард, че иначе ще обикнеш оня чорлав дъб. Тор и Один ме чакат за...
- Не, не ми казвай! Вие боговете ме отвращавате. Големи извратеняци сте! Качвай се и да тръгваме вече, че не мога да те трая. – след което си измрънка. – Бог ми била! Я си е...
- Какво ми каза?
- Качвай се, че ако тръгна ще има да киснеш тука да чакаш Хермес на автостоп цял ден! По-дяволите, тежиш цял тон! Какви предмети си помъкнала? В името на Зевс! Ламерите* са същински кошмар - като клошари - видят ли нещо лъскавко и хоп - в чантата!
*Ламер – играч без опит. Присъщо за ламерите е да правят всичко, което един опитен играч не би направил. Включително събиране на предмети от рода на камъни, дървета и листчета хартия със стойност приблизително равна на нула.
- Стига скимтя червей!
- Не съм червей а кентавър...
- Ако искаш да си останеш кентавър млъквай и потегляй! Нямам неограничено време да си говоря с изкуствен интелект, след малко трябва да тръгвам на училище.
Фалосос изпръхтя... Или поне щеше да изпръхти ако беше цял кон, но той беше полукон-получовек и за това само се осополяви - ненавиждаше този си навик да се опитва да пръхти, за какво по дяволите му трябваше да пръхти? Проклет конски код! Дяволска недомислица на некадърните програмисти!
По това време във величествения Асгард, облян от северното сияние. Тор и върховния бог на севера – Один, обикаляха в кръг около заловената африканска богиня на плодородието и на земята, чакайки Венера. Тор изгаряше от нетърпение да се докосне до Маву. Не всеки ден им попадаше в ръцете някой от лидерите на друг клан. Один обаче беше много по-объркан психически от сина си. Беше наметнал кожата на сребърен мамут и любимите си играчки направени от бивните му. Понякога дори Тор не го разбираше, когато белобрадия мъж правеше страните движения с кожите и кокалите на починалия мамут.
Накрая Тор не издържа на тази безсмислена игра на Один.
- Какво по дяволите правиш? Спри да си играеш с тези кокаляци! Не си ли чувал поговорката, че който си играе с мамут, от мамут умира?
- Врели некипели!
- Врели некипели друг път! Онова копеле брат ми - Балдер го сгази мамут. А той също си играеше като теб с тия боклуци.
- Ти имаш брат? - Один изгледа учуден сина си... Напоследък паметта му изневеряваше. Сигурно беше от старост. Ако зависеше от Тор до сега да е свалил дъртия от престола му, но копелето беше прекалено голям левел*(Левел – нивото на героя. Обикновено се започва от 0 и зависи само от играта кой левел е тавана и има ли изобщо такъв. По-голям левъл означава по-силни магии и по-хубаво снаражение и умения.). Само с подкрепата на Локи би успял да го бутне, но трябваше да издебнат момент в който другите не са онлайн... А и трябваше първо да убеди Локи, че и той беше един чепат характер - родом от Тексас - правеше се на голямото добрутро. Особено го дразнеше тексаският му селски диалект! Всички бяха непрокопасници, никой не можеше да играе по-добре от него, но той беше почнал твърде късно да си развива героя и сега страдаше от глупостта си.
Най-накрая тъпият кентавър я докара и скачайки на земята тя му заповяда да седи да го чака.
- Ти луда ли си? Тука е минус 34! И не, не е по Фаренхайт! Ограничена американка!
- Виж какво скапано животно! Ти си едно обикновено NPC и като ти кажа да ме чакаш ще ме чакаш!
- Да бе! Както каза аз съм NPC, не безмозъчен консуматор. Намери си елен да те чака в тоя бахър.
След това Фалосос се изправи на задните си крака, издаде жалко подобие на цвилене и препусна по посока на залязващото слънце... Е, нямаше слънце защото беше онзи период от годината, когато няма никакво слънце, но конският му инстинкт подсказваше, че ако имаше, то непременно щеше да залязва точно в посоката в която галопираше.
Венера не понасяше тая МКОРИ, всичко я дразнеше. Половин час чакаш нещастно NPC, десет минути пътуване в портал и за капак лидера на гилдията ти си играе с кокали облечен в кожа на мамут. Единствено Тор й даваше искрицата разпалваща желанието да си качи левелите, за да покори този рус, варварин със сребърни очи. Тя си мечтаеше за деня в който ще застанат двамата над света и няма да има по-големи от тях освен адмодуховете (админи и модератори).
- Най-накрая се появи! Тъпа кранта! Къде се губеше? – жената понечи да каже, но величествения Тор не й позволи. – Шшшт. Лагер нуб! Имаш късмет, че те викам въобще в Асгард. Всъщност се обадихме на теб, защото Изида е на тайна мисия в земите на религията Шинто. ... Прави чародейската си магия върху нея и по-бързо.
- А баща ти к’во прави? – богинята хвърли учуден поглед на старика върху каменния под, гърчещ се в конвулсии на удоволствие.
- Неговия левел е доста голям, та дори и аз не знам какво прави. Абе ти що ми отвличаш вниманието бе парцал мръсен. Почвай веднага иначе няма да те наградя.
- Тор мразеше да му прекъсват темата на разговора.
Този мъж знаеше какво иска, а само как го изразяваше, чак кожата на Венера настръхваше от удоволствие. За нея беше грях да не му се подчини. Той бе олицетворението й за перфектния мъж. Дори понякога след разговор с него си мислеше, че е готино да си парцал щом той го е казал.
Венера свали огромната раница от гърба си и започна да рови за нещата, които щяха да са й нужни за магията. Четири изсушени тестиси на сатир, две щипки пърхут от зелен дракон, малко плюнка от гърбоопашат пор, лява бедрена кост от носопотам и...
- Къде са? - тя залисано протегна ръка към Тор, докато си припомняше думите на магията.
- Тука са... Имаш ли и на идея колко е трудно да се вземат 13 срамни косъма от бясна хрътка от Ада? Добре, че нямаше някой папарак да ми направи скрийншот, че трябваше да си сменям никнейма после.
За щастие на двамата скандинавци любовната магия ставаше бързо. Две минути по-късно Маву вече беше част от тяхната гилдия и лудо влюбена във... Венера. Оказа се, че магията е ниско левелна и е по-скоро защитна. Целта й бе някой малък левел играч да получи покровител, който да го пази.
- Ама к’ва си простаааа! – изрева Тор, та чак Один се съвзе.
- Маву готова ли е сине?
- Не, татко.
- Защо?!! – гласа на белобрадия мъж смрази въздуха в залата.
Тор побърза да се оправдае веднага щом въздуха се размрази.
- Ей тая виждаш ли я? - Той посочи с пръст Венера - Ей тая нескопосана, нищонеразбираща, нисколевелна, графичнонедодялана, пикселизирана ламерка оплеска нещата...
- МЛЪК! Безмозъчен кретен! Знаех си, че с майка ти, Йорд, не трябваше нищо да правя, но проклетата амброзия превръща и най-грозната и тъпа скочубра в прелестна и интелигентна богиня... Ама гена не се влияе от амброзията - проклет бъг.
Върховния бог на мразовитите земи захвърли костите и се приближи към Маву. Погледна я изпитателно в очите и рече напълно спокойно:
- Тя вече не може да ми е от полза! – отсече белобрадия мъж. – Исках ново синче от нея, но тя е влюбена във Венера, това се чете в очите й. ... По дяволите к’во да ги правя сега?!! ... Момент, хммм. Мисля, че все още бихте могли да ме позабавлявате. Тор откарай ги в моето любимо място!
- Спалнята ти?!!
- Всъщност не! Имах предвид бойната арена. – след което прошепна няколко думи на сина си. – Сине, самозадоволявай се по-често излагаш ме пред хората!
Леко засрамен и адски вбесен от поредното унижение, Тор изсъска на Венера.
- Завлечи си тлъстия задник на арената и води и Маву!
- Ъммм... - Венера се чудеше какво е това място на арената и какво ще правят там - Какво ще има на арената?
- Ще видиш, безмозъчна южна богиньо... Понякога имам чувство, че боговете от юг са ги избирали от дом за умствени инвалиди...
- Не, не е така, всъщност повечето...
- Дрън та пляс. Обелиш ли още една дума, кълна се, че ще те гоня толкова много че ще отслабнеш!
- Я недей да ми закачаш приятелката. – застъпи се Маву. – Аз я обичам такава каквато си е. А и между другото въобще не е дебела!
- Я, ти проговори! Ама както и да е. Върви, не говори, че още тук ще ви пратя в гробищата с един замах.
Маву беше значително по-висок левел от Венера, но не достатъчно, за да победи Тор, дори заедно, особено пък със завързани ръце. Двете жени направиха дълбоки, безпомощни въздишки и се подчиниха на волята на среброокия мъж.
Арената се намираше дълбоко под тронната зала. Беше огромна и добре осветена. Мълвата за битка се разнесе доста бързо сред боговете на клана на Один. Цялата арена беше пълна. По стените гордо висяха знамената на гилдията на върховния северен бог. Всички които се бяха събрали там скандираха името: “Северни кокали”(NorthBones).
Тор изблъска двете богини в една тясна килия и я заключи.
- Колко ще ни държите тук?
- Ахахха! Как ли пък не - да ви държим. Храна за такива отрепки нямаме!
След това се завъртя на пети. Палтото му от полумъртви северни кокошки-стръвници елегантно се завихри и неволно изтръгна една влюбена въздишка от Венера.
Но преди да има време да се наслади на гледката на отдалечаващият се могъщ Тор, втората врата на килията се отвори и разкри не много дълъг коридор, който определено отвеждаше към арената.
- Тоя рус гибон много ме вбесява! – изказа си мнението Маву.
- Недей да говориш така за него! Той е супер симпатяга. Страхотен е!
- Ти си болна от рак на любовните клетки. Не ти трябва сухар кат него, трябва ти страстна черна пантера, богиня на плодородието като мен. – чернокожата жена целуна по устните Венера и тръгна напред през новоотворената порта. – Върви след мен маце и обещавам да те защитя.
Богинята на любовта се стъписа, но последва новата си другарка.
Както вече споменахме, Маву не беше на нивото на Тор, но беше адски жилава кучка! А и се съмняваше да пуснат някой чак толкова по-силен от нея, защото обикновено големите левели се пазеха от този тип битки където като ти убият героя, той си остава мъртъв.
Двете богини стъпиха на каменният под на арената и дебелата врата се спусна зад тях с тягостно проскърцване... Те не го чуха обаче, защото тълпата треторазрядни богчета - копой на Один и Тор, крещяха с цяло гърло в очакване на кървавото представление.
Один, величествено седнал в огромният диамантен трон даде знак с ръка на всички да замълчат... Никой не млъкна. Богът направи по-отчетлив знак с ръка, но пак никой не го бръснеше за 2 стотинки. При третото махване с ръка, цялата квакаща пасмина замлъкна. Тор реши да се подмаже на баща си.
- Браво тате, хората те уважават адски много...
- Млъкни тъпако, това е мъгия за мълчание. Тези долу от друго не разбират - отрепки... Впрочем ти защо не си при тях? - Один изгледа с престорено учудване сина си, който едвам се сдържа да не налети на бой на баща си.
Тор направи кисела усмивчица и когато Один се изправи, за да даде знак да пуснат животните, започна да показва неприлични знаци зад гърба на баща си.
Маву призова земните си елементали и приготви магиите си “камъни по главата” и “лава шляп”. Венера през това време надничаше през рамото на чернокожата жена, за да види що за същества им предстои да победят. Положението беше много напечено, защото смъртта на бойна арена е постоянна и не можеш да възкръснеш след това.
- Вени, аз осъзнавам, че нямаш силни магии, но все нещо трябва да имаш с което да ми помогнеш. Каквото и да е! Всичко ще е от полза.
Пода пред двете жени се разтвори и от там върху голям лифт се издигаха два грамадни снежни човека. Те бяха изградени от три снежни топки, сложени една върху друга, вместо ръце имаха метли, на главата имаха по една кофа, по две гуми за очи и огромен морков за нос. Това бяха едни свирепи 50 левелни чудовища със рейндж атака. Изтрелваха моркови от носовете си.
Маву без да чака устна покана започна да бомбардира враговете си със земни магии. Венера през това време се ската в едно ъгълче и трескаво мислеше, как да си спаси красивата кожица. Не знаеше бойни магии, дори лекуващи магии нямаше. Оставаше само нещо в инвентара да има. Бръкна вътре и се натъкна на косми от Фалосос.
- О да! Сега ще го призова тук.
През това време земните елементи се нахвърлиха с огромна скорост(2.3 километра в час) към снежните човеци, които от своя страна ги засипваха с порой от моркови. Маву пусна "лава шляп" върху едното от ледените чудовища и то се разтопи с агонизиращ крясък. Земните елементи продължаваха да напредват, но единият падна под напора на морковената атака точно преди да достигнат противника си. Вторият обаче блъсна снежният човек с каменният си юмрук и направи дупка в средната му топка. Двете чудовища се вкопчиха в жестока битка, а Маву подготви дефанзивната си магия "земетрап". И тъкмо на време - през портал в отсрещната страна изскочиха четири сиви вълка. Два се нахвърлиха на земния елементал, който току що беше приключил със снежният човек. Другите два се стрелнаха като светкавици към черната перла на плодородието. Тя задейства дефанзивната си магия под един от вълците и той пропадна в появилата се яма. Другият прескочи елегантно дупката и продължи към Маву и направи фаталният си скок... В това време от нищото се появи Фалосос точно на пътя на вълка. Животното се заби с всичка сила в защитеният с броня хълбок на кентавъра а челюстта му се разтвори на 175 градуса.
Венера се разкрещя като умопобъркана:
- О да, получи се... ПОЛУЧИ СЕ!!!! Аз съм ултра, хипер, турбо ненормална.
- Какво подяв???... К’ъв тоя вълк??? – искрено учуден пищеше Фалосос. – И к’ва си ти ма? – зададе въпроса на жената, кото беше спасил с бронирания си хълбок. – Къде съм, бе дебаааааа!!???
- Венера, любов моя! Ти спаси живота ми! Твоя съм навеки. – рече Маву, пращайки й въздушни целувки.
- Венера ли?!!! – изрева кентавъра. – Мамичката ти, ей! Къде пак ме набута?!?
През това време Один и Тор със затаен дъх наблюдаваха необикновените събития разиграващи се на арената и лапаха пуканки.
- Ей да го...! Писна ми от тебе бе! - Фалосос не можеше да се спре - Колко пъти да ти обяснявам, че аз съм NPC за средиземноморският климат!? Я се огледай! - Той посочи с ръка висулките на тавана и наобиколилите ги божества отрупани с всевъзможни дебели кожени палта. - Я сега ме погледни мен - чисто гол с една миризлива броня на хълбока! Какво в облеклото ми ти навява мисли, че може да ме викаш в проклетия север? Тука е територия на Рудолф и дядо коледа! НЕ на кентаврите... Що за безмозъчна твар...
Побеснелият кентавър не успя да си довърши мисълта, защото конският му инстинкт му подсказа, че два вълка се опитват да го изядат... По принцип той не слушаше тази част от своята същност, но в точно този момент болката в опашката му подсказваше, че инстинктите му на кон са прави. Пощурял от болка Фалосос направи онова толкова примитивно и присъщо на целите коне действие - къч. Вълкът, който беше заръфал опашката му излетя като ракета с жален вой и се приземи в публиката в сектора за нисколевелни герой - предимно ученици, които тепърва правеха първи стъпки в играта... Настъпи кървава баня.
- К’ъв е тоя ся? – рече с пълна уста Один. – Глей к’во прави! Изби с един удар всичките ученици на “Северни Кости”! – след малка справка с базата данни на “кораба майка”, белобрадия мъж получи факс. – К’во!? Няк’во NPC прави гилдията ми за смях! Транспортен кентавър на име Фалосос, ме прави на глупак. Мен, Один, върховния северен бог! Тор, бързо изтичай до стаята ми да ми донесеш книгата с магии.
- Тате аз да не съм момче за всичко, аз съм воин. Остави ме да скоча да го пречукам.
- Прави каквото съм казал. ВЕДНАГААААА! – Один крещеше, та чак плюеше остатаците от пуканки полепнали по зъбите му.
След малко Тор, задъхан, подаде огромната книга на баща си. Повелителят на Асгард отвори каталога на магиите си. Знаеше какво търси за това бързо намери нужното му заклинание, което бе абсолютен рекорд.
- Сега ще пратя този кон в подземното царство! Хахахаха!... гхъ-гхъ – накрая се закашля старика от превъзбуда.
Фалосос беснееше на арената. Подскачаше, цвилеше и размахваше ръце и копита. След което отвори очи и забеляза, че няма опасни същества около него. Заоглежда се, за да намери Венера. След като я фокусира се нахвърли на нея да я души. Маву виждайки пощурялото NPC скочи на гърба му и задърпа главата му назад. Точно в този момент последните думи на телепортиращата магия бяха изречени от Один и Фалосос бе изпратен в подземното царство. Обаче, тъй като двете богини бяха докоснати до кентавъра и те го последваха.